За окупациите

  • Next Post
  • Предишна статия

За окупациите

Някои хора в своето отчаяно русофобство държат да наложат мнението, че през септември 1944 г. България е окупирана от съветски войски. Няма да влизам в спор с тях. Не заради политическия оттенък, чиято цел е дискредитирането на Русия. А защото е безполезно. В своето ненавистническо заслепление те не са склонни да възприемат други мнения.

Формално погледнато, септемврийските събития от 1944 г. са окупация. Но трябва да се има предвид, че при едно такова повърхностно разглеждане на протеклите процеси и явления, това не е първата по рода си руска окупация. От същата формална гледна точка войната от 1877-1878 г. си е също вид окупация. Като окупация могат да се разглеждат и предходните Руско-турски войни, чиито военни действия са се развивали на българска територия. Със сигурност така се разглеждат тези процеси в една друга историографска традиция, която лее горчиви сълзи по изчезналата Османска империя. Надявам се, че ние нямаме такива трепети?!…

Интелигентният човек не може и не бива да се задоволява само с формалното разглеждане на определени събития. Трябва да се разгледат всички аспекти в тяхната онтологична взаимна обвързаност. И доколкото е възможно – обективно. На първо място е задължително отърсването от емоционалните възприятия, които като правило замъгляват преценките.

Какво имаме като даденост? Де факто от 1941 г. в България се води открита гражданска война. Избиват се хора. Горят се села. Градовете са подложени на блокади. Не само полицията и жандармерията, която е тежко въоръжена полиция, но и армията е въвлечена в този процес. С навлизането на Съветската армия на 8 септември 1944 г. тази война е спряна. Установява се ново правителство. Започва да действа Съюзническа комисия, в която, между впрочем, освен съветски, има американски и британски представители.

По правило, при класическа окупация се ликвидира държавността с нейните институционални атрибути: политико-административна система, армията се разоръжава и т. н. Освен, че гражданската война е спряна, в България фактически са съхранени всички форми на държавност. Функционират централната и местната власт, както и всички специализирани ведомства. Армията не само не е разоръжена, но от края на септември с. г. започва да действа в състава на антихитлеристката коалиция. И дава своя принос за окончателния разгром на немските войски по бойните полета на Югославия, Унгария, достигайки до Австрия.

Това са фактите! От формална гледна точка имаме окупация, но от фактическа – не! Ако все пак се вплетат някакви политико-идеологически нюанси, то това само ще опорочи истината. Идеологията идва после. А с нея и отмъщението. Но тези неща: първо, не бива да се смесват, и второ – нямат нищо общо с окупацията.

Някои си мислят, че миналото не се повтаря. Жестока заблуда! Логиката в развитието на историческите процеси подсказва, че окупацията от септември 1944 г., макар и формална по характер, може и да не е последна. Внимание! Тогава ще се наложи ново пребоядисване.

Когато през март 1941 г. войските на фелдмаршал Вилхелм Лист, командващ 12-та немска армия, навлизат в България, са посрещнати с хляб, сол и цветя. Картината се повтаря и при навлизането на Трети украински фронт на маршал Фьодор Толбухин – пак цветя, хляб и сол. А посрещачите? Оказва се /и това е доказано/ са едни и същи?! Ако действително приемем, че през септември 1944 г. има съветска, а не руска окупация, то трябва да се съобразим с този факт.

Старите европейски метрополии, сред които е и Русия, са закърмени с окупационната система като ефективно средство за установяване на влияние. Американците, прикрити зад прословутата си политика на изолационизъм, в която няма нищо изолационистко, не искат да харчат пари за установяване на окупационни режими. Предпочитат силата на финансовите и търговско-икономическите лостове. Затова са и яростни пропагандатори на свободата – преди всичко търговска, а до някъде и политическа, под формата на демокрация и суверенитет. Разчетът, или иначе казано – тънката сметка, е в това: първо е по-евтино и второ – силният във финансово-икономически план ще възтържествува над останалите по-слаби при установяване принципите на свободната търговия.

Животът обаче се движи по свои собствени закони. Американците са поставили под своя опека именно с финансово-икономически и търговски лостове развитата част на Европа. Но и това си има съответната цена – НАТО е най-скъпата им играчка. При това са принудени вече 74 години след края на Втората световна война и 30 години след падането на Берлинската стена да държат войски на стария континент, макар че Варшавският договор вече не съществува. Там, където се опитват да използват смесени техники – политически, търговско-икономически и финансови – като Ливан, Либия, Сирия, Египет и др. – цари абсолютна анархия, която няма нищо общо с прокламираните от американците свобода, демокрация и суверенитет. А в Ирак и Афганистан САЩ държат военни контингенти, т. е. окупационни войски, но те са с ограничен ресурс, за да могат да установят ред и стабилно чрез местно управление, на което биха могли да се опрат при установяване принципите на свободната търговия или иначе казано – на американска зависимост – какъвто по същество е идеалът на изолацинистка Америка.

Все още няма условия установяването на влияние да се осъществява с чисто финансово-икономически и търговски средства. Затова износът на капитали с цел установяване на влияние ще продължи да се осъществява и гарантира на щиковете на армията. Каквато е стародавната традиция. Към окупационни практики неминуемо ще продължат да се придържат и новите финансови и икономически сили – Китай, Индия, Бразилия и Турция. Както се казва: „Нищо ново под слънцето“.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия