За мача Кубрат Пулев – Владимир Кличко
/Ще си позволя на припомня този свой стар материал, защото, за пореден път си убеждавам, че в царството на всезнаещите никой никого не слуша и никой от нищо не се учи/
На 15.11.2014 г. се състоя този мач. Страхотна еуфория. Ще ставаме световни шампиони! И то по бокс в тежка категория! Но още в първия рунд нашият боксьор изпадна в тежък нокдаун, поразен от прословутата левачка на Кличко. След този удар Кубрат вече само участваше в мача, който закономерно завърши в петия рунд с тежък нокаут, в който изпадна нашият боксьор.
Равносметката: срещу невероятната бързина и убийственото ляво кроше на Кличко Кобрата беше беззащитен като дете. Това, което ми направи впечатление, е, че на украинеца, макар и да играе с правилен гард, по-силната му ръка явно е лявата. Показателен в това отношение е фактът, че Кличко не само по-добре оперира и громи с лявата си ръка, но и това, че вторият нокдаун, в който изпадна Кобрата, му бе нанесен с дясната ръка, но от него той се съвзе много по-бързо. Въобще десните удари на Кличко, които инкасираше Кубрат, не му нанесоха такива вреди, както левите. Дори след нанасянето на поразяващия ляв в петия рунд Кличко не си направи труда да вкара и завършващ десен, а просто, някак си с досада, изблъска Кобрата да падне на земята. Беше до такава степен уверен в себе си и не сгреши. Пулев се поопита да стане, но беше крайно омаломощен.
Възниква въпросът, защо Кличко играе с правилен гард, при условие, че по-силната му ръка видимо е лявата? Първата възможност е в самата природа на боксьора. Може той наистина да е десничар, а не левичар, но има хора, на които определени дейности им се отдават по-добре с лявата ръка, макар и, както се казва, да са правоверни десничари.
Нищо чудно обаче запазената марка на Владимир Кличко – лявото кроше, да не е природна наклонност, а добре и съзнателно отработен прийом, призван да побеждава. Лично на мен ми направи впечатление, че по време на тренировка, кадри от която бяха излъчени, той стои до шведската стена и почуква по напречната ѝ греда с лявата си ръка – увлечено и методично до маниакалност. Нима щабът на Кубрат не е забелязал всичко това, не го е отчел и не е потърсил ефикасни средства за защита? Всъщност нали това е и ролята на щаба?
Не може да се отрече, че Кубрат се би мъжки. Чест и слава на боеца! Но въпросът е защо Кобрата бе толкова беззащитен? Какво е правил неговият така нар. щаб, за да го подготви конкретно за тази среща?
Имам чувството, че с понятието „щаб“ много се спекулира – къде от незнание, къде от неразбиране, а в повечето случаи по инерция. Трябва да е ясно, че щабът е мозъчен център за анализи и начертаване на стратегии и тактики.
Предимството на професионалния бокс пред аматьорския е, че противникът е определен предварително и подготовката се води целенасочено, съобразно конкретния случай.
При това положение възниква въпроса какви анализи е направил щаба на българина и какви действия е предприел, за да се намерят съответните решения срещу убийствената левачка на украинеца и не по-малко убийствената му бързина, защото не може да не се отбележи това невероятно ефектно лъжливо движение в петия рунд с последващ смъртоносен ляв, който бе изнесен едва ли не от таза? А за прилагането на такъв прийом е нужно време за подготовка на противника. Нещо, което Кличко изпълнява почти със скоростта на светлината. Едно е да нанасяш къси, насечени удари от рамото, а друго е да изнесеш удара от кръста, когато силата е многократно по-голяма! Това е разстояние, при изминаването на което е възможно избягване на удара стига да се намерят подходящите средства за защита. Вярно, в петия рунд българският боксьор бе вече със забавени реакции и въпреки това бързината на украинеца бе поразителна.
Показател за лошата работа на Кубратовия щаб е фактът, че българския боксьор реагира първосигнално, според дълбоко закодираните в дълги и тежки тренировки аматьорско, по характер, линейно мислене, което обаче не е съобразено с конкретния противник.
В петия рунд Кличко направи своето лъжливо залитане наляво, при което Кобрата взе мерки да се предпази отдясно, но изненадващо, както знаем, получи тежко ляво кроше, което го срази окончателно. И в никакъв случай не може, да се говори за някакво тайно оръжие на украинеца – този му специалитет е добре известен на познавачите, но българина очевидно нямаше защита срещу него.
Освен това Кличко по-добре, благодарение на бързината си, избягваше ударите на Кубрат, които в повечето случаи биеха в празно пространство. Спекулативни са твърденията, предполагам, за да се подкрепя националното ни самочувствие, че в определени моменти на мача Пулев е успял „да разклати украинеца”. На мен ми направи впечатление учуденото, а не „разклатеното” изражение на световния шампион. Той сякаш не можеше да повярва, че някой го удря.
В такъв случай нима щабът на К. Пулев се е ограничил в една обща по характер подготовка, при условие, че противникът е известен предварително? Известни са неговите силни, но и слаби страни. Къде са изработените защити от левия на Кличко? Как да се противодейства на пословична му бързина? И не на последно място, къде бяха изработените в дългите тренировки специалитети на Кубрат Пулев, с които трябваше да се сдобие с шампионска титла? Нищо такова нямаше! Видимо всичко се е свело да го напътстват в скачането на въженце – завидни умения, които той демонстрира на показната тренировка преди решителния мач, – и вдигането на гирички. Беззащитността на Кубрат, недвусмислено говори, че неговият мозъчен тръст не е свършил нищо. В такъв случай това не е никакъв щаб, а механичен сбор от посредствени специалисти, които така и не са се издигнали над аматьорския си манталитет. Следователно Кубрат трябва веднага да ги разгони. Ако действително иска да стане световен шампион, му трябват специалисти, способни да анализират с методиката на професионалния бокс и да намират решения по всеки конкретен случай. Защото не подлежи на съмнение, че Кубрат Пулев има необходимия потенциал да бъде световен шампион.
В никакъв случай Кубрат не бива да става роб на някаква привързаност. Иначе просто ще се окаже в положението на Станка Златева, чийто т. нар. щаб позволи загубата на два финала – на олимпиадите в Пекин и в Лондон, и то по един и същ начин от противници, които с нищо не блестяха, но имаха отработени специалитети срещу нея, за които нашата шампионка нямаше защита. Освен това нейният т. нар. щаб си позволи да я остави сама пред една безобразна по характер психическа атака, плод на мистификация, която беше проведена срещу състезателката ни преди олимпиадата в Лондон. Тя се състоеше в това, че рускинята, видите ли, се готви в специалните условия на центъра за подготовка на космонавти в Подмосковието – един център, който освен да се грижи за общата физическа подготовка на бъдещите космонавти, не притежава необходимите специализирани условия и съответните специалисти, особено в областта на свободната борба. Иначе просто руснаците щяха да си готвят само там бъдещите шампиони.
Впрочем за провеждането на тази психическа атака грехове има и родната ни федерацията по борба начело с нейния тогавашен президент, който пренесе и насади тази чиста проба мистификацията, „услужливо” преподнесена му лично от президента на руската федерация по борба, а жадната за евтини сензации българска журналистика безмозъчно не само не я спести на Станка Златева, но и я раздуха истерично по време на самата олимпиада в Лондон. „И всички – както гласи библейският текст – вкупом съгрешиха!”
Като питаме дали Кубрат Пулев има действен щаб, редно е да погледнем дали настоящият, в множество версии, световен шампион има такъв? Какво прави впечатление в определения от нас като вражески лагер. /Дали ние, или т. нар. германски щаб го определи като вражески, е предмет на друг разговор./
На първо място трябва да отбележим, колкото и да ни се струва това маловажно, че именно Владимир Кличко отиде да се поздрави с победения от него Кубрат Пулев. И какво направи нашият човек, който не можа да скрие своето разочарование – обърна му гръб. Това не е просто лошо възпитание. Това е липса на публична стратегия, за която трябваше да се погрижи щабът на боксьора.
След което в изявлението си от още топлия ринг световният шампион пестиливо, но ясно заяви, че Кубрат е един достоен за уважение противник. Ето това наричам добра работа на щаб – едно достойно, обмислено поведение за световния шампион. Нещо, което Пулев на намери сили да демонстрира. И не защото е лошо възпитан, даже напротив, а защото: 1/ се поддава на емоции, а в работата на щаба влиза и това, да бъдат преодолени емоциите; 2/ липса на постстратегия при всички възможни изходи на мача да се излезе с достойнство. За сведение на анализаторите, няма нищо непоследователно в това, че впоследствие Владимир изрази определен род разочерования от поведението на «Кобрата».
А Вл. Кличко, следвайки изработената отрано стратегия, обяви Кубрат за достоен противник не защото е бил впечатлен от уменията му. Така просто остойности своята победа. Нали се сещате как би изглеждал, ако се поддадеше на емоциите си и беше обявил, че се е бил едва ли не с бабичка.
Но най-важното, нещо, от което трябва да се извлекат съответните поуки, независимо дали сме обидени и разочаровани, или не, е че щабът на Владимир Кличко реши развръзката на мача още в първия рунд. Световният шампион много добре познаваше слабостите на нашия шампион и го прати в много тежък нокдаун, от който нямаше излизане. И на нашето момче му беше оставено само това – да направи последното свръхусилие, на което е способно, да застане на един крак и да се изплези, което си беше много остроумна, но чиста по характер импровизация при органическата липса на стратегия. Останалото в следващите четири рунда бе развръзка с предизвестен край.
И моля ви, не се връзвайте на дрънканиците на бивши световни боксови величия отвъд океана, че Владимир е „най-скучният световен шампион“, а неговото световно властване е „най-скучното“ досега. Това го твърдят хора, които от безсилен страх отгризват ушите на своите противници, за да бъдат дисквалифицирани, и така да отърват пердаха, или за да „разчупят рамките“, раздават крошета на беззащитни бодигардове по пресконференции преди претендентски мачове. Едва ли тяхното мнение е единствено меродавно само защото са бивши световни шампиони. Ако те са слепи да забележат, че щабът на Вл. Кличко е съставен в главното си направление от американци, то ние не трябва да сме толкова късогледи. Трябва да е ясно и следното: всички тези хленчещи американци много ги боли от това, че в настоящия момент нямат претендент за световен шампион на такова ниво. Но като си ги знаем колко здраво работят винаги и навсякъде да са първи, това няма да е за дълго. Така че, опичайте си акъла славянски момчета!
Comments
No comment yet.