За гражданската война
В „The Green Hills of Africa“ Ърнест Хемингуей пише: „Гражданската война е много благодатна за един автор, защото е най-пълноценна като преживяване“. Хемингуей има предвид преди всичко това, че войната /и в особеност – гражданската/ му осигурява изобилен материал за писане. Обаче въпреки невероятната си интуиция той не успява да изведе истинската същност на войната като едно цялостно прочистване на стари, закостенели, атрофирали с времето форми и създаване на нови пътища за човешкото развитие.
Гражданската война като своеобразна форма на прочистване с нейните механизми за вътрешно противоборство е още по-ефективна при прегледа на всичко старо и конформистко, което подлежи на унищожение. Натрупват се активи, които правят скока в развитието /феноменът „война“ създава условия за скокообразно развитие/ много по-голям и по-пълен. При този скок се засягат много повече сфери, които при един ординарен междудържавен конфликт не се изявяват в пълната си степен. Например при традиционната война не се подлагат на преразглеждане идеологическият светоглед на отделните народи, които буквално са със завързани ръце от определени догми, които не се подлагат на съмнение заради екстремалността на ситуацията по защита на териториалната цялостност.
При гражданската война имаме ефекта на задълбоченото преустройство, което обхваща значително повече сфери на обществения живот. Докато при междудържавните конфликти старият мироглед се разглежда като крепител на определени утвърдени с времето обществени достойнства, свързани с така необходимите за отстояването на национално-отечествените каузи като патриотизъм, стоицизъм, бойкост, победоносно геройство и т. н. Докато в гражданските войни се унищожават точно старите идеологически крепители, а с тях и старите задръжки.
Comments
No comment yet.