В началото на юли 2024 Унгария пое шестмесечното ротационно председателство на Европейския съюз (ЕС), което ще продължи до края на годината. Официален Брюксел не би трябвало да е изненадан, че своеобразният министър-председател на страната – Виктор Орбан – веднага излиза от наложения за съюза сценарий. Една от първите му прояви е да предприеме несъгласувана с Брюксел „миротворческа мисия“, насочена към спиране на войната в Украйна. Изненадващо посещава Киев, и – о господи! – Москва и Пекин. И това предизвиква неистов гняв сред висшия ешелон на бюрократите от Брюксел.

Вследствие на това унгарското председателство е подложено на безпрецедентен бойкот. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, нарежда на висшите си служители да пропуснат поредица от срещи, организирани от унгарското правителство. Акт, който де факто поставя под въпрос смисъла не само на унгарското председателство, но /което е по-важно/ самите ротационни председателства в ЕС, защото, видимо е, че от тях нищо не зависи, след като могат да бъдат игнорирани според капризите на Европейските чиновници, които си позволяват да заобикалят и в крайна сметка – да обезсмислят тези председателства, превръщайки ги в една чисто представителна форма за командировъчни разходки при суперлуксозни и с големи почести условия.

Действителността е още по-брутална, отколкото се вижда от пръв поглед. Брюксел не може да сдържи злобата си от факта, че председателят Урсула фон дер Лайен, както и нейният верен външен министър (с официална длъжност върховен представител по външните работи на ЕС) Жозеп Борел не получават в споменатите столици прием от такъв ранг. С изключение на Киев, където са добре приемани по разбираеми причини, в Пекин, например, ги третират като треторазрядни чиновници, а в Анкара председателката на европейската комисия е унизена безапелационно. По отношение на Москва може да се отбележи, че висшата брюкселска бюрокрация сама си е отрязала пътищата, заради безпрецедентната си антируска, с реваншистки привкус, политика, в която няма и помен от дипломация. (Виж: The philosophy of war.com, Blog Bg от 05.02.2024 г.)

И как брюкселските бюрократи няма да са ядосани от „безогледното“ според тях поведение на Виктор Орбан – че той е приеман като фактор, а те не?! Обаче в яда си пропускат нещо съществено: условията за мир, които Брюксел /в частност/ и целокупният ЕС предлагат на руския президент – възстановяване териториалната цялост на Украйна – по никакъв начин не кореспондират с провежданата от Русия политика в източния район на Украйна.

Истината е, че за да могат да си позволят поставянето на подобен род условия, и то в третата година на войната, ЕС и САЩ трябва доста здраво да се напънат и да спечелят подходяща форма на авторитет, за да могат да поставят подобен род условия.

А такава форма на авторитет и адекватност не е създадена! Войната в Украйна не се развива в полза на европейските стремежи и желания.

Затова в неособено благоприятно положение, освен брюкселските бюрократи е поставен и германският канцлер Олаф Шолц, който подобно на Урсула фон дер Лайен се придържа към открито антируска, с реваншистка насоченост, политика. Чрез външния си министър Аналене Бербок той горко се жалва, че, в опитите си да посредничи за мира в Украйна, се натъква на нежеланието на Владимир Путин „да говори с него дори по телефона“. И след като изтърсва тази нелепица на пресконференцията ú със словашкия външен министър Юрай Бланар, Аналене Бербок повтаря безсмислени, лишени от съдържание клишета, предназначени за обща консумация: че Вл. Путин „всеки ден изпраща сигнал в полза на войната и разрушението“.

Подобен род твърдения, произлизащи от реваншистки, с открита антируска насоченост, среди (дядото на Аналене Бербок е нацист „защищавал“ Европа от СССР) са с доста съмнителна морална стойност.

Ясно е кой провокира тази война, с каква цел и кой трябва да носи отговорността за нея. И това в никакъв случай не е единствено „агресорът“ Русия.