Хронологията на един абсурд

  • Next Post
  • Предишна статия

Хронологията на един абсурд

Здравейте,

Искам да споделя с вас моята история, свързана с така актуалния коронавирус.

В тези тежки времена всички се вълнуваме от това дали сме заразени, дали не сме опасни за своите близки, приятели и роднини, за хората, с които общуваме.

Още от първия ден на извънредното положение един симпатичен генерал всеки ден, по няколко пъти ни обясняваше колко е страшно всичко, но и как всичко е под контрол. Как единствено от нас зависи да се преборим с коварната болест. За целта просто е необходимо да си стоим вкъщи. И да спазваме предписанията на компетентните органи.

Всеки ден по няколко пъти слушаме как в София се приемат болни, правят им се тестове, медицинските екипи работят неуморно. В последните няколко дни се събират и помощи за болници и медицински лица. Депутати, спортисти, бизнесмени и граждани даряват пари, само и само да се преборим с тази страшна пандемия.

Дотук всичко бе добре. Като съвестен гражданин, аз също следях брифингите, за да се информирам как се развива този трагичен процес в нашата страна. Но… нещо ми направи силно впечатление. Всички тези трогателни мерки се прилагат в София – вярно, най-засегнатия от пандемията град в България. Но след като лично се сблъсках с проблема, се запитах: а какво се случва в другите градове на България? Защото България не е само София.

Искам да ви разкажа своята история.

Зимния сезон работя в печално известното в последно време планинско градче Банско, живописно разположено в подножието на Пирин планина. Обслужвам израелски туристи, като туристите получават от нас пълен пакет услуги: посрещане на летището, настаняване, решаване на ежедневните проблеми, снабдяване със ски оборудване и изпращане.

Всекидневно съм в контакт с 50 – 100 човека, понякога и много повече. Сезонът вървеше нормално и беше към своя край, когато на 08 март ни съобщиха, че в България са регистрирани първите случаи на коронавирус. Продължихме да работим още няколко дни. Обаче обстановката динамично се влоши и на 13-ти (петък, съдбовна дата) в България беше въведено временно извънредно положение. А на 15-ти за мен туристическият сезон изненадващо приключи. И трябваше да се прибера в Бургас. Ден преди да се прибера ми беше съобщено, че са открити 2 случая с коронавирус на израелски туристи, които са били на ски почивка при нас в Банско. В Израел вече е била въведена 14 дневна задължителна карантина за всички, които се завръщат в страната. Поради естеството на моята работа имаше голям шанс да съм бил в досег с някого от тях и съответно и аз да съм се заразил. На 16 март, след като се прибрах в Бургас и тъй като имах кашлица (един от симптомите на вируса), силно притеснен, аз като съвестен гражданин се изолирах в къщи. Имам късмет, че живея сам. Свързах се с телефон 112, за да съобщя, че най-вероятно съм бил в досег със заразени и че сам съм се поставил под домашна карантина. От там ме посъветваха да се обадя на РЗИ – Бургас. От РЗИ ми казаха, че ако нямам симптоми, по-добре за мен е да си остана вкъщи или със собствен транспорт да стигна до инфекциозното отделение в града и да се изследвам, но това не било препоръчително, понеже – цитирам: „може да лепна и нещо друго“. Също така ми препоръчаха да се обадя на личния си лекар и той да прецени, по телефона!!!, какво е състоянието ми и да реши дали има нужда да ме хоспитализират. Обадих се на личния си лекар и заедно преценихме, че най-добре за моментното ми състояние е да си остана вкъщи под карантина и контролно да се обаждам всеки ден.

Първите два дена минаха нормално. На 18.03 един колега ми изпрати статия, в която се казва, че се издирват всички пребивавали в Банско в периода след 18.02 до днешна дата http://www.desant.net/show-news/52560. Аз – отново като съвестен гражданин – се обадих на телефон 112 да съобщя, че съм бил в Банско и че съм се прибрал и съм под карантина. От 112 ми казаха, че нямат такава информация, но е добре да си остана вкъщи. Няколко минути след края на разговора получих обаждане – все пак да си дам адреса на местопребиваване.

Същия ден Банско беше поставен под запор и пълна карантина.

До края на седмицата нищо друго не се случи. Аз се обаждах всеки ден на личния лекар и давах информация за моето състояние.
Кашлицата продължаваше.

В началото на следващата седмица, на 24.03, получих тревожна новина. Двама от моите израелски колеги бяха констатирани с коронавирус.

/Леко лирическо отклонение за да разясня как действат в Израел в борбата с вируса:
1. Можеш по всяко време и на всяко място да повикаш медицински екип, който идва в дома ти, за да ти направи изследвания.
2. След като излязат резултатите, ако се установи зараза с вируса, се предприемат мерки: тежките случаи отиват в болница , а тези, които нямат симптоми, остават на домашно лечение. Но ето я и интересната част. Ако не можеш да останеш в домашна изолация поради това, че не живееш сам, държавата ти осигурява хотелско настаняване в 5* хотел с триразово изхранване на ден (други екстри като телевизия, интернет, кафе и чай въобще не ги споменавам)./

А сега да се върнем в България. След като научих за колегите, за които е установено, че са заразени с вируса, реших да предприема мерки и да се изследвам. Все пак имам брат с малки деца и възрастни родители с достатъчно много болести.

Сагата се разви по следния начин: Първо, личната ми лекарка – след като й съобщих, че със сигурност съм имал контакт със заразен – ми обясни, че все още не са наясно как да реагират и че след като нямам тежки симптоми, по-добре е да си остана вкъщи или да се свържа с РЗИ . Тук искам да й благодаря за това, че своевременно ми издаде направление за инфекциозното отделение в Бургас и получих 2 маски за еднократна употреба, тъй като аз не разполагах с такива, а по аптеките те липсваха.

В РЗИ напрежението явно си казваше думата. Начинът, по който реагираха на моето обаждане, не подобаваше на отговорен орган, който е натоварен с хуманитарна задача от жизненоважно значение. Всичко започна с: „Ох , кажете!“ После ми обясниха, че ако не умирам, по-добре да си стоя вкъщи или на собствен ход да стигна до инфекциозното, където АКО дежурният лекар прецени, да бъда изследван. Най-фрапиращ от всичко беше отговорът на въпроса: „Какво трябва да направя в края на карантината, ако все още имам кашлица? Не трябва ли да ме изследват дали не съм носител на вируса? Все пак представлявам потенциална опасност за хората.” Дамата от РЗИ ми отговори, че след като ми е свършила карантината, мога да излизам и че дали да излизам или не, си решавам сам. Но ако толкова държа да се изследвам, да отида на собствен ход до инфекциозното и да се изследвам.

Това предписание, меко казано, много ме озадачи. Реших, че най-добре е да отида до някоя лаборатория и да си платя за изследванията. Все пак не искам да причинявам страдания на хората от моето близко и далечно обкръжение, с които ми предстоеше да общувам. Разрових се из интернет и реших да се обадя на най-голямата верига от лаборатории в Бургас. Там ми отговориха, че за съжаление те не извършват подобни изследвания, дори и срещу заплащане. Междувременно на 26 март мой колега, живеещ във Варна, ми съобщи, че в техния град срещу 35 лева можеш да си направиш бърз тест. И въпреки, че той не е меродавен и не е най-надеждният, все пак е някакъв тест, от който да придобиеш представа дали си носител на вируса, или не.

Същият ден беше вече късно и от лабораториите в Бургас не отговаряха.

На 27 март (петък) се обадих на 3 различни лаборатории в Бургас и отговорът от всички беше: „Не правим тестове за коронавирус. Обадете се в понеделник – може тогава да има яснота.”

И така, иска ми се да задам няколко въпроса:

Първо, логично ли е в един град с над 200 000 население единственото място, където се извършват прегледи, да е инфекциозното отделение на централната болница. Цитирам: „Новооткритото отделение разполага с 40 легла, в т. ч. легла за пациенти с тежък имунен дефицит.“ Четиридесет легла за 200 хиляди души?!…

Второ, не е ли редно (както в другите държави) изследванията да могат да бъдат направени в дома на пациента от снабден с предпазни средства медицински екип?!…

Трето, не е ли редно след края на карантината пациентът да бъде изследван за вирус, за да не застрашава близки, познати, роднини, както и случайни граждани ?!…

Четвърто, нормално ли е голям европейски град като Бургас да няма тестове за изследване на вируса? Защо всички средства са насочени само и единствено към София? По другите градове не живеят ли пълноправни български граждани?!…

Пето, не е ли редно във всеки град да има място, където леките случаи да бъдат поставени в изолация, при условие, че пациентът не може да остане на домашно лечение, защото, например, живее с възрастните си родители, които, както твърдят компетентните органи, са най-силно застрашени от пандемията?!… Нали сме туристическа страна и имаме огромна база, която в момента е празна?… Защо не се използва целесъобразно?… Възможностите в това отношение са огромни.
Имам още доста въпроси, но това, като че ли, е най-важното за момента.

28.03.2020 г.
гр. Бургас

Бранимир Колев

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия