За културата: Българската култура има окупационен характер. Постоянно е окупирана от „вездесъщи“ творци-интелектуалци. Като правило те не създават нищо значително, а по-скоро плагиатстват идеи. Но за сметка на това са много гласовити. Постояно хленчат от глупостта и неразбирането на околните. Самите те си измислят забрани и притеснения, в условията на които уж са били поставени да се развиват. И всичко това – при условие, че същите тези хора са налагали културни модели, изцяло подчинени на плагиатската им същност. Че са раждали същата тази глупост и неразбиране, срещу която се възмущават. И сега, когато този тип култура постепенно отмира, рисуват апокалиптични картини за свършека на културата. Културите по принцип загиват. В случая загива типът култура, която псевдо-интелектуалците са си създали за свое собствено удобство и консумация.

За предприемачите: Българските предприемачи не ценят най-важния си капитал – хората, които работят за тях, и затова не им плащат подобаващо.

За таланта: Талантът сам по себе си нищо не произвежда. Той е само помощно средство на осмисления и целенасочен труд.

За британския флот: Флотът, гордостта и символът на британското могъщество през ХIХ в., през ХХ в. превръща Англия във второразрядна сила. Причината е, че флотът, основното ударно средство в колониалната епоха, в новите условия на противоборство между главните сили, насочено към запазване на статуквото /за колониалните империи/ или преразпределение на света /за младите капиталистически, динамични сили/ вече не може да играе основна роля.
Поддръжката на тотално морско превъзходство изисква изразховането на прекомерно много ресурси, което от своя страна не позволява провеждането на ефективна подготовка за цялостна защита на хегемонистическите интереси. Флотът се превръща в прекомерна тежест, заради скъпата си цена за строителство и поддръжка. А ефективността от неговото използване е изключително ниската.
По време на Втората световна война флотът на Негово величество английския крал изцяло се компрометира в способността си да гарантира, както неприкосновеността на британската метрополия и доставки към нея, така и на собството си съществуване.