За хумора: Американският хумор изглежда много свеж и непринуден, но всъщност е добре обмислен и прецизиран.

За доброто: „Тъжно е, че не виждаме добро в доброто!“ /Николай В. Гогол/

За непосредствеността: Непосредствеността може да преминава границите на посредствеността, но като непринуденост – може да бъде и посредствена.

За войната: Задачата, която стои пред човека, е да разбре същността на войната, а не да се ограничава само в нейното заклеймяване.

За властта: „Той е заболял от властта! Престанал е да чува!“ – т. е.: да слуша и други мнения, станал е всезнаещ. Това каза баща ми след срещата ни с действащия тогава президент Ж. Ж.

За творчестото: Творчеството е съчетание между разум, чувства и прозрение.

Отношенията България – Русия: Свободата за България идва през 1878 г. с целия си неистов драматизъм. Берлинският договор разпокъсва безмилостно страната. За това определена вина носи и Русия, която не успява да защити своето творение. Казват, че Светлейшият княз /от 1871/ Александър Михайлович Горчаков – канцлерът на Руската империя, бил вече много стар. Че самият той изживявал конгреса в Берлин като най-голямото си дипломатическо поражение. Но фактът си е факт! Освен това Русия изоставя България през Балканските войни, през Първата световна война, че и през Втората световна, когато позволява България да бъде третирана като победена държава, въпреки че взема дейно участие при доразгрома на Германия по бойните полета на Югославия, Унгария, достигайки до Австрия.
На фона на всичко това странно ли е, че в различните исторически периоди българските политици търсят други покровители, след като Големият брат не е толкова надежден. Странно ли е, че Русия донася свободата на сърби и гърци, но и те ѝ обръщат гръб в последствие.
Русия, вместо да се сърди и обижда, има над какво да се замисли – дали е постъпила достатъчно отговорно спрямо тези, чиито свобода, а значи – и държавно възраждане – е отвоювала. Дали е редно с едната ръка да даряваш свобода, а с другата да изискваш сляпо покорство, базирано на благодарността.

За толерантността: Религиозната и етническа толерантност поражда неравенства с обратен знак.

За престъпността: Прави впечатление, че нашите престъпни босове са много болни и целенасочено използват престоя си в ареста, за да получат висококвалифицирано здравно обслужване, включително и скъпоструващо оперативно лечение. И всичко това със сигурност е за сметка на държавата. След положените системни грижи ги пускат, навярно, за да изпълняват функциите си в срастването между държавата и престъпността.

За свободата: „Виждам твърде много освободители, но не виждам свободни хора… Трябва да започнем със собственото си освобождаване.“ /Александър Иванович Херцен/

За митовете: Политиката се изражда в създаване на митове, докато ролята на историята е да търси истината.