Фрагменти 6
За любовта: Любовта с всичките си емоционални привързаности и обвързаности стеснява избора на Човека и така го прави зависим. Любовта само в началото е светло, възторжено и окриляващо чувство. Агонията и, предизвикана от съмненията, в крайна сметка, придобива уродливи форми и още повече задълбочава зависимостта. Но като цяло е сладка мъка!
За свободата: Независимият човек, надмогнал ограниченията на повседневното и емоционалното, издигнал се в необятните простори на Свободата, само външно изглежда високомерен, недостъпен и в известна степен чудат. А всъщност той е самотен. Само в Самотата може да бъде намерена истинската голяма човешка Свобода.
За себе си: Автор съм на две книги за Втората световна война. Макар че темата е войната не съм военолюбец, а пацифист. Но особена порода пацифист, който не отрича войната, а счита, че този феномен е в основата на човешкото развитие – негова неразделна и неотменима част. Поради тази причина считам, че войната съдържа продуктивна насоченост. Човекът като разумно същество не бива да се ограничава в простото и отрицание, а трябва да я осмисли по нов, нетрадиционен начин. Да я освободи от негативните за своята емоционалност явления и процеси: като жертви, страдания и разрушения и да изяви механизмите, които действително тласкат прогресивното развитие на човечеството. Но и да ги съобрази с прогресивното развитие на природата. Това е първостепенната задача пред човека!
Либералната държава: Либералната държава се приема за „невидима“ , защото не „се меси“ в работата на личността. Лозунгът на либералите е Laissez-faire от френски: „остави го да върви“. Либералната държава служи само като посредник при договаряне и да поддържа реда.
В своята същност българската държава е невидима, но не е либерална, защото просто е абдикирала от своите основни функции да упражнява рационална власт. Т. е. власт, която се грижи основно за интресите на общността, а не за своите лични интереи.
Посредствеността: За посредствеността няма разлика между ум и глупост, между интелект и простотия. Тя е над тези неща. А над нещата е НИЩОТО!
Вземането на решения: Очакването вземаните решения да бъдат в наша полза, е напълно неоснователно. Необходимо условие решението да бъде в наша полза е да участваме при неговото вземане.
За раждането и смъртта: Няма подходящо или неподходящо време както за раждането, така и за смърта.
За гладната стачка: /по повод голямата учителска стачка през есента на 2007 г./ Гладната стачка е крайна форма на безкомпромисна безнадежност, защото става дума не толкова за духовно, а по-скоро за физическо оцеляване.
Смъртта на баща ми: Светът ми стана по-празен! Погребах баща си! Със сигурност е тежко да загубиш близък, пък бил той и несъвършен, но да загубиш добрият човек е голяма болка.
Comments
No comment yet.