За българския национален празник: В безпътицата, в която постоянно ни тласкат, ако за национален празник ще се обявява Коледа, каквито саркастични подмятания се чуват в последно време, защо направо да не е Ханука? Така ще се харесаме на всички!

За забравата: Скотланд ярд: Сър Джон Стивънс бивш шеф на Скотланд ярд, в едно свое интервю заявява: „Ние никога не забравяме и никога не прощаваме“.

Истината е, че никой, никога, нищо не забравя! И не прощава! Това трябва, да се помни винаги.

За главния прокурор: Какво толкова мъдруват – едностепенен, двустепенен избор. От съдии, от прокурори, от Висшия съдебен съвет? Прокурорската длъжност на всички нива – от районна до Главна прокуратура, трябва да се подлага на мажоритарен, граждански вот. Точка. И няма да има никакви игри. Но в България знае ли човек!?

Уинстън Чърчил: „Балканите са претоварени с история повече, отколкото могат да понесат“.

Типични думи на човек, обладан от мисълта, че е призван да пише история. Но за голямо негово съжаление, историята, още в неговата епоха, вече не се пише в Лондон и Париж, а във Вашингтон и Москва.

За разума: В „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър (с. 77) е развита парадоксалната, но само на пръв поглед, мисъл, която е изпълнена с несъмнена достоверност: „С една дума… (той-б.м.) беше от онези хора с голяма интелигентност и никакъв разум… Накратко казано, беше глупак.“