„Строителите на съвременна България“ на Симеон Радев: Прави впечатление, че авторът не питае много добри чувства към коронованите особи. Особено към княз Александър Батенберг и крал Милан. Рисува ги като слаби, безволни и мекушави. Вечно сълзливи и чупещи ръце като истерични госпожички.

За чревоугодничеството: Свидетели сме на това как кулинарията става все по-популярна. В тази връзка се чудя от какво повече да се страхувам: от чипизацията, която настъпва неотклонно в нашия живот, или от чревоугодничеството, което тотално ни обладава?

Имигрантският проблем: По отношение на имигрантската криза развитият свят /Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Холандия и др./ подхожда доста хаотично, даже и безразсъдно в извечния стремеж да извличат ползи за себе си. Проявява се колониалната рефлексия.
Опитът показва, че пътят на мигратската интеграция не е гладък и е изпълнен с множество трудности. Пораждат се множество противоречия от културно-религиозно и етническо естество, които в своята значителна част са непреодолими.

За човека: Жан-Пол Сартр твърди, че „генералният проект на човека е да стане Бог“. Много преди него Михаил Юриевич Лермонтов пише: „ Я – или Бог – или никто!“

За властта: Създава се превратното впечатление, че властта разваля хората. Всъщност хората развалят властта, когато нагоните – а те са вездесъщи – надделяват над рационалния разум, който се грижи за общото благо. И човекът-властник, попаднал под очароващото влияние на ирационалния разум /в случая стремежът за лично обогатяване/, започва да се грижи само за своите собствени интереси, загърбвайки обществените.