Фрагменти 24
Парадокс: С колкото повече свободно време разполага човек, толкова то не му достига. Аз съм живото олицетворение на тази парадокалност.
За етническата картина в България: В края на ХХ и началото на XXI в. съществува нагласата, породена от ненаучно обосновани пророчества, че българинът изчезва като етническо присъствие. И така възниква обезпокоителният въпрос: кой ще остане в България? И се пораждат апокалиптични картини как други етноси ще запълнят образувалата се етническа ниша.
В действителност не е толкова лесно да изчезне една страна като България. И още повече един народ като българския. Не бива да забравяме, че в едни други времена, когато обстановката е била много по-тежка, причинена от масовото прииждане на различни етноси и то в продължение на повече от столетие, началото на Втората българска държава е поставено не от българите, а от куманите Петър, Асен и техния брат Калоян. А кумани, узи и печенези прииждат на Балканския полуостров в следствие на това, че Византийската империя, в чийто състав по това време са българските земи, не можа ефективно да защищава и отстоява своите северни и северозападни предели. Това са диви племена с доста ниска степен на културно и обществено развитие. Но постепенно са приобщени и култивирани от местното българско население и в крайна сметка придобиват българско самосъзнание.
За остаряването: Тъжно е, когато мечтите и желанията останат без надежда. Още по-тъжно е, когато възможностите станат безнадеждни. Но е страшно, когато самоволно се откажем от мечтите и желанията си, приемайки, че възможностите ни са безнадеждни.
Тъжно е, когато загубим вяра в себе си!
Comments
No comment yet.