Фрагменти 12
За моите книги: Руският, или по-конкретно – Уралският академизъм – определя моите схващания, развити в книгите ми „Воля за война“ и „Прочистване“, като „съмнителна хипотеза“ със „съвсем неочаквано свойство“ /Ю. В. Величко/, която е лишена от доказателства. Подходът на уралските учени е поразителен. Явно нямат представа какво е хипотеза и какво е доказателство.
За красотата: Българите и от двата пола се страхуват от красотата. Един предразсъдък, наслоен през вековете, съобразно който красотата носи нещастие, болка, мъка и страдание. Поради тази причина българинът се стреми да избягва близостта с красивото. Дори се е наложил стереотипът, че да откажеш на красивия, носи удовлетворение. Всъщност към отказа ни тласка страхът да не ни заболи.
За бежанците: Нашите политици нямат нито идеи, нито време да се погрижат за бежанците. Което е много жалко, защото ние в една значителна част сме потомци на бежанци.
За аристократичното и плебейското: У мен има уникално съчетание между аристократизма и плебейщината. В духовен план аз съм аристократ, но в житейски план, лишен от прагматизъм, съм пълен плебей. Някои го наричат селяния, но това е повърхностното схващане на хора, лишени от всякакви достойнства.
За естеството на съвременната икономика и държава: Българското развитие през 90-те г. на ХХ в. тръгна от това, че бяха назначени /в буквалния смисъл на думата/ държавни милионери. Оказа се обаче, че новоназначените милионери не са в състояние да управляват капитали и прахосаха на бърза ръка първоначално дадения им ресурс /отпуснатите им от социалистическата държава, т. е. от Андрей Луканов, милиони/. Поради тази причина новите милионери, за да запазят благополучието си, потърсиха помощ в т. нар. сенчест бизнес /сивата, или другояче казано, „престъпната икономика“/, в който, външно погледнато, парите не бяха държавни, т. е. народни, но на кого му пука за това. Така, по естествен път, се получи сливане на държавата с престъпността.
Обвързаността на новоявените милионери и престъпността, която е също ново явление /в тоталитарните условия не може да съществува организирана престъпност и като цяло престъпността е сведена до някъкъв екзистенц минимум/, е обусловена от общите им корени – и двете форми водят своето начало, т. е. генитически произлизат, от социалистическата държава. Сенчестият бизнес бе създаден от структурите на т. нар. правохранителни органи – Държавна сигурност и милиция.
По презумпция тези органи са доста добре запознати с извънправните форми на преразпределение на благата. Поради тази причина престъпните структури сравнително бързо се развиха и безапелационно заеха основно място в движението на капитали. Ролята на ДС бе организационна, докато бившата милиция, впоследствие – полиция, пое изпълнителската роля.
Сливането между държавата и престъпността бе шансът за легализация на сенчестия бизнес. Проблемът е, че сенчестите бизнесмени, както и новоназначени милионери, не се оказаха в състояние да управляват легални капитали /легален бизнес/ и паралелно с губещите си легални икономически структури продължиха да поддържат нелегални такива, чрез които компенсираха и компенсират понастоящем инкасираните загуби.
Този тип система може да функционира до тогава, докато икономическите играчи не се научат да управляват легални капитали. На дадения етап не само в България, но и в света като цяло няма такива условия. Поради тази причина сливането между държавата и организираната престъпност ще се съхрани за дълго време.
Що се отнася до неорганизираната престъпност, то тя може да се разглежда като поделение на организираната. В голямата си част неорганизираните престъпни действия се осъществяват от по-ниските етажи на организираните престъпни структури.
Comments
No comment yet.