Фрагменти 12А

  • Next Post
  • Предишна статия

Фрагменти 12А

За западната интервенция в Русия: Прието е да се счита, че страхът от разпространяването на болшевишката революция в Европа тласка т. нар. „велики сили“ към интервенцията, която и разпалва пожара на гражданската война в Русия през 1918 г.

Всъщност добилите самочувствие на победители западни държави искат да използват критичната ситуация в Русия, за да поставят под контрол апетитните руски пазари и богати источници на суровини. Разчитат на бърза и лесна победа, но амбициите им са много бързо попарени и те безславно се отказват от пряко военно участие. За сметка на това започват да наливат ресурси в бялото движение. Бакалският нагон се оказва нож с две остриета.

Действително, англичаните и французите от запад, а американците и японците – от изток, успяват да доставят огромни количества военно снаражение на различните видове бели движения, но особено големи облаги в крайна сметка така и не получават. От своя страна, това обаче довежда до забавяне на прехода на икономиката им от военни на мирни релси. Особено сред западните победители. По този начин се задълбочава тяхното изоставане в развитието, с което се подронва хегемонисткият им статус. Освен това, поели веднъж морален ангажимент към белите движения, те са принудени да се погрижат за тях след разрома им. Колкото /на пръв поглед/ и незначителна да е тази логистика, тя води до задълбочаване на кризисните ефекти на следвоенната адаптация.

Английската политика: Англия винаги е търсила силни партньори в своите геополитически изяви. Снабдена с такива партньори тя действа устремно, безкомпромисно и ефикасно. Лишена от такива фактори, тя се оттегля от борбата. Типични за първия случай са събитията, свързани с борбата срещу Наполеон. Към втория случай може да се отнесе борбата на Североамериканските колонии за независимост.

Снабдена с мощен съюзник, Англия на Маргарет Тачър действа решително и безапелационно срещу Аржентина по време на Фолклендската криза. Зад тази решителност стоят САЩ, които подкрепиха англичаните, загърбвайки друг свой съюзник – Аржентина.

В епохите до Първата световна война Англия сама подбира своите съюзници и като правило играе доминираща роля при определяне на мирните условия. След Първата световна война Англия продължава да избира своите съюзници, но вече не е в състояние да играе лидиращата роля. А след Втората световна война окончателно преминава в пасивна, подчинена позиция, превръщайки се в американски придатък.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия