Фрагменти 11

  • Next Post
  • Предишна статия

Фрагменти 11

За проклятието: Заслепени от егоизма на своите интереси, големите /хора и държави/ пренебрегват, имащите за тях фатален характер проклятия, които им отправят малките и онеправдани /хора и държави/.

За благодарността: Човекът не е неблагодарен по природа. Неблагодарен го правят претенциите на благодетеля, които го поставят в определен тип зависимост. Безкористното добро /благодеяние/ е рядко срещано явление. Обвинението в неблагодарност, макар понякога и подсъзнателно, иска отплата, което води до зависимост.

Страхът да се изразява благодарността е породен от опасността да се изпадне в зависимост. А иначе по природа човекът си е благодарен, стига да не е принуден да се разплаща за благодеянието.

За бизнеса: В едно телевизионно предаване внучката на Т. Живков заяви: „И сега живея добре, благодарение на бизнеса, който създадох. Аз и моето семейство живеем добре“. Мотото е емблематично за нашият бизнес. Той не се интересува как живеят другите хора. Не го интересува как живеят дори тези, които работят за него. Дори да живеят на прага на оцеляването Той се интересува само от това – да живее добре.

Това е един обърнат морал.

За културата, която не мисли: В нашите културни среди битува схващането, че не трябва много да се мисли, а „нещата трябва да се правят както трабва“ /Ваня Цветкова – актриса, по ВТВ/. Интересно как може нещата да се правят както трябва, без да се обмислят добре?

За злонамереността и отмъщението: Ако вкараш някого в Ада, приготви се да разбереш, какво е научил там!

За възпитанието: Не трябва да се опитваме да възпитаваме младите, а да се възпитаваме как да се отнасяме с тях.

За хитроста: Навремето имахме една комшийка, която всеки ден идваше да си вземе от нас въглени, за да си запали печката. Веднъж попитах баба ми, защо прави така.
– Тя си мисли, че по този начин ще вземе имането на къщата и ще го занесе у тях.
– Ами ти защо ѝ даваш да ни изнася имането? – я попитах разтревожено аз.
Баба ми само махна пренебрежително с ръка и каза:
– Животът, моето момче, с дребни хитринки не можеш го излъга.

Оказа се права. Тези хора така и не прокопсаха.
Не печели този, който получава! Печели този, който дава!

За моите книги: Ако не друго, то моите книги поне показват абсолютната несъстоятелност и безизходица, в която е изпаднала историографията при третирането на процесите и явленията, свързани с Втората световна война и в частнос т. нар. Велика отечествена война на съветските народи.
Свидетели сме на плоско историографско остроумничене /в частност от руска страна/ при третирането на тази проблематика, но до обосновани в дълбочина радикални прозрения така и не се стига.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия