Завещано: От баща ми разбрах, че човек трябва да се научи да цени истинските неща. И да не се поддава на преходните. Под истински неща той разбираше да помагаш на хората. И то безкористно! Материалното за него беше преходно. И не то създава доброто име на човека. А в крайна сметка остава само името!

Да работиш за благото на хората, да си отдаден на тяхното добруване – ето кое прави името на човека нетленно.

За мълчанието: Не само глупакът може да бъде убит с мълчание. Пренебрижителното мълчание е едно от най-силните оръжия на посредствеността.

За продажбата на ЧЕЗ: Не я разбирам тази неистова истерия около продажбата на електроразпределителното дружество ЧЕЗ. Като цяло не излиза нищо смислено, което да ориентира човек във възникналата ситуация. И по-точно, какво и е притеснителното на тази сделка?

Лично за мен е ясно, че парите вместо да текат към Чехия, ще си остават в България. Е, като се изключи мистериозната, поне засега, грузинско-руска офшорна връзка. Не е тайна, че при чешкото управление на въпросното електроразпределително дружество бе доказано, по един безспорен начин, че фирмата системно прилага „аутсорсването“ – т.е. „ЧЕЗ Разпределение“ и „ЧЕЗ Електро“ основно възлагат за изпълнение услуги и дейности предимно на чешки фирми. И парите заминават от България за Чехия.

Единственото, което прозира, е терзанието дали Гинка от Пазарджик е в състояние да се справи и да управлява капитал от такъв характер. Въпросът е: каква е била гаранцията, че чехите, които на времето придобиват този капитал, са можели да го управляват, и то – по най-добрия възможен начин? Така, че да удовлетворяват потребностите на многобройните потребители и да не накърняват националната сигурност?! Самият факт, че напускат, да не кажа – бягат, от нашия пазар, сам по себе си говори, че не са били най-добрият възможен избор.

Предполагам също, че първоначално управляващите действително не са обърнали внимание на сделката – знаем си, че не се отличават с особена задълбоченост в своите действия. Но в последствие, когото се вдигна гюрултията и след стандартната за тях първоначална уплаха и вникнвайки в нещата, са съзряли възможност, чрез едно държавно участие, да се получат няколко синекурни, т. е. високоплатени длъжности. Както се казва: нищо ново…

Всъщност всичко е безкрайно банално. Засегнати са тщестлавието и самолюбието на софийския капитал, който не иска да приеме факта, че този път провинциалният капитал е взел връх над него. И се разразява буря… в чаша с вода. „Александр Македонский, конечно, герой, но зачем же стулья ломать, господа!“ – Н.В. Гогол „Ревизор“.