Учителска стачка

Учителска стачка

Винаги ме е вълнувал въпросът за моралната страна на една учителска стачка. Едно от основополагащите изисквания на кантианската етика е човекът да не бъде превръщан в средство, той може да бъде само цел. Външно погледнато, в желанието да подобрят своето материално положение, стачкуващите учители поставят своите ученици в положението на средство. Но, когато същите тези учители са поставени от съответните отговорни фактори в унизителното положение на хора с най-нисък социален статус, кантианската формулировка губи своя смисъл. Защото самите учители, които не са единствената страна в обществения договор, също са поставени в положението на средство. Поради това не могат да им бъдат поставяни общи изисквания, ако една или друга страна по договора не изпълнява своите задължения.

Фундаменталният въпрос е: Възможно ли е да се стремиш и да имаш за цел постоянното духовно израстване на нацията при условие, че поставяш своите духовни будители в окаяното положение да не са в състояние да покриват елементарните си нужди.
Какви могат да бъдат последствията от такова едно основополагащо противоречие? За съжаление в последно време нашата образователна система, създадена с толкова любов през Възраждането – и то при липса на държавност, сега се руши заради безразличието на държавата. Всъщност образователните чиновници се занимават с козметични промени, чрез които само имитират действие, но реална и оптимистична полза няма.

Частните уроци все още не са истинското лице на корупцията! Но могат много лесно да се изродят в тази насока, ако държавата ни си позволява лукса да си затваря очите пред „нуждите и бедствията” /В. Улянов – Ленин/ на своите учители.
Истинското лице на корупцията е друго. Там, където има власт и тя маниакално се е вкопчила в правото си да разпределя, ще има корупция под най-различни форми.

Но що се отнася до морала – то той се оказва доста плъзгав и нееднозначен. Българският учител си гледа добре работата. Поради тази причина страната ни, и това е наша национална гордост, но не и политически приоритет, подържа много високо образователно равнище. И ако българинът все още има стремеж към образованост, до голяма степен това се дължи на българския учител. Дали обаче ще се съхрани това положение, при условие, че оторизираната страна по договора не изпълнява съвестно своите задължения и, вместо да си изработи ясна програмна, националноотговорна стратегия с цел, насочена далеч в бъдещето, се ограничава да работи на парче. Да кърпи някак положението, вместо да търси генерални решения. По лошото е, че на всичкото отгоре се правят плоски опити да се хитрува на почвата на духовността. Държава не се управлява с хитрувания! Отговорните за бъдещето на държавата, т. е. отговорни за своето собствено бъдеще фактори, нашите избраници, не могат да си позволяват да работят на парче, да хитруват и увъртат. Но за съжаление го правят, затънали в блатото на собствения си егоизъм и късогледство.
Ефектите от такъв тип управление са убийствени. За съжаление политическата класа у нас явно или не разбира и не си дава сметка, или не я е еня, че в България в момента тече революционен процес. Това обаче не е поредната социална революция, не че не съществуват условия, а просто няма необходимата идеология за радикални изменения.

В такъв случай за какъв тип революция може да се говори? За възможно най-страшната – НИХИЛИСТИЧНАТА, ПРИ КОЯТО СЕ ОЧЕРТАВА СВЪРШЕКЪТ НА БЪЛГАРЩИНАТА. И това не е някакъв илюзорен призрак, над който можем с ирония да се подиграваме. Тази революция е нещо реално осезаемо и ни обгръща бавно и мъчително с всенарастващи темпове. Вгледайте се в нашите витрини, в имената на нашите фирми и хотелски комплекси от нов тип, в имената на нашите деца. Къде ще доловите българския дух, оцелял през страшните изпитания на вековете? Няма къде!

След като е налице революционен процес, редно е да се запитаме кой е проводникът на революционната тенденция? Или по-точно: кой не изпълнява своето предназначение?

Обръщам се към всички с въпрос: Кой изгражда съответния тип съзнание, благодарение на което стават възможни еволюционните и революционни изменения в света и на отделните държави в частност?

Отговорът е: учителите, снабдени разбира се със соответните идеи. Те подготвят масовото съзнание на субективния фактор на европейското, балканското и в частност на Българското възраждане, както и всички други форми на радикални промени, протекли по еволюционен или революционен път – с мирни или въоръжени средства.

Коя е революцията, която подготвят днес българските учители – унизени, обезверени и социално онеправдани, лишени от духовни опори и перспективни идеи за бъдещето и то не злонамерено? Явно – тази на тоталния нихилизъм, с който се отрича българщината. И този процес, съзнателно или несъзнателно, започва с простичката, но ключова фраза: „Хубава работа, ама българска!”
Националноотговорната политика изисква преди всичко грижа за духовното здраве на нацията. Възможно ли е това да се постигне със социално смазани хора, чиято функция е да култивират, поддържат и развиват духовната цялост и духовното израстване на нацията?! Мисля, че не! Помислете върху това!

П/п: Материалът е подготвен във връзка с голямата учителска стачка, но все още е актуален и понастоящем.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *