Утопии и реалност

  • Next Post
  • Предишна статия

Утопии и реалност

Пътят на установяването на американска световна хегемония минава през обезкръвяването на Европа. С двете световни войни през първата половина на ХХ в. и Студената война през втората половина на века САЩ постигат една максимална част от своите амбиции да доминират света. Но амбицията не е постигната в нейния пълен обем. На политическия небосклон остават значими сили, които оказват силна съпротива и американците са принудени да се съобразяват. Затова през първите десетилетия на XXI в. Америка продължава политиката си на обезсилване на световнозначимите фактори. Войната в Украйна е пряко следствие от тази политика.

В исторически план подобен тип политика не е разумно обоснована. Известна е съдбата на империите – колкото са по-огромни, толкова са по нестабилни и краткотрайни. Историческата практика показва, че дивидентите от владеенето на територии и народи не покриват разходите за поддържането на владенията. Т. е. не носят жадуваните свръхпечалби.

В такъв случай от диалектическа гледна точка резонно възниква въпросът: струват ли си усилията да се провежда подобен тип политика – политика, която да води към покоряване?

Формално погледнато по отношение на Руско-украинския конфликт:

  1. Американците можеха да не се толкова лакоми и без задръжки да искат да доминират безпрекословно тази част на света. Условията са коренно променени през ХХI в. На политическата и финансово-икономическата сцена излизат нови, не по-малко амбициозни фактори, които така или иначе ще изместят Америка като водеща сила. Поради което подобен тип политика, насочена към установяване на световно господство е нонсенс.
  2. От своя страна подчинената на Америка Европа сляпо следва американците, за да се еманципира от руската си енергийна зависимост. Пълен абсурд, при условие, че при органична липса на собствени енергийни и природни ресурси, ще изпадне в друг тип зависимости, които по всяка вероятност няма да бъдат толкова цивилизовани – хем да водят война, хем да продължават да правят доставките.
  3. Разбира се, в този назряващ с десетилетие конфликт и Русия можеше да бъде по-търпелива… Но знае ли човек… Влизането на Украйна в НАТО и ЕС прилича на опит да се догони хоризонта. Но Америка и Европа подклаждат доста недобросъвестно тази химера. А тя засяга, при това пряко, интересите на Русия. Докато украинската идеология се базира на безпочвеното твърдение: „Москали сели наше сало“.

Всичко това обаче са утопични миражи. Храна за наивни идеалисти. Защото: първо, Америка няма как да престане да бъде хищник жаден да има всичко; второ, Европа в своята зависимост няма как да спре под диктовка отвъд океана да скача срещу Русия и трето, самата Русия няма да проявява търпимост, защото войната е в основата на всеобщото развитие. Войната само външно погледнато прилича на полудяване, което носи жертви, страдания и разрушения, но всъщност е обективно необходим за развитието процес. И ще бъде така, докато човекът не се научи да управлява механизмите, чрез които войната разгръща нови пространства за развитие.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия