Утопии и реалност
Пътят на установяването на американска световна хегемония минава през обезкръвяването на Европа. С двете световни войни през първата половина на ХХ в. и Студената война през втората половина на века САЩ постигат една максимална част от своите амбиции да доминират света. Но амбицията не е постигната в нейния пълен обем. На политическия небосклон остават значими сили, които оказват силна съпротива и американците са принудени да се съобразяват. Затова през първите десетилетия на XXI в. Америка продължава политиката си на обезсилване на световнозначимите фактори. Войната в Украйна е пряко следствие от тази политика.
В исторически план подобен тип политика не е разумно обоснована. Известна е съдбата на империите – колкото са по-огромни, толкова са по нестабилни и краткотрайни. Историческата практика показва, че дивидентите от владеенето на територии и народи не покриват разходите за поддържането на владенията. Т. е. не носят жадуваните свръхпечалби.
В такъв случай от диалектическа гледна точка резонно възниква въпросът: струват ли си усилията да се провежда подобен тип политика – политика, която да води към покоряване?
Формално погледнато по отношение на Руско-украинския конфликт:
- Американците можеха да не се толкова лакоми и без задръжки да искат да доминират безпрекословно тази част на света. Условията са коренно променени през ХХI в. На политическата и финансово-икономическата сцена излизат нови, не по-малко амбициозни фактори, които така или иначе ще изместят Америка като водеща сила. Поради което подобен тип политика, насочена към установяване на световно господство е нонсенс.
- От своя страна подчинената на Америка Европа сляпо следва американците, за да се еманципира от руската си енергийна зависимост. Пълен абсурд, при условие, че при органична липса на собствени енергийни и природни ресурси, ще изпадне в друг тип зависимости, които по всяка вероятност няма да бъдат толкова цивилизовани – хем да водят война, хем да продължават да правят доставките.
- Разбира се, в този назряващ с десетилетие конфликт и Русия можеше да бъде по-търпелива… Но знае ли човек… Влизането на Украйна в НАТО и ЕС прилича на опит да се догони хоризонта. Но Америка и Европа подклаждат доста недобросъвестно тази химера. А тя засяга, при това пряко, интересите на Русия. Докато украинската идеология се базира на безпочвеното твърдение: „Москали сели наше сало“.
Всичко това обаче са утопични миражи. Храна за наивни идеалисти. Защото: първо, Америка няма как да престане да бъде хищник жаден да има всичко; второ, Европа в своята зависимост няма как да спре под диктовка отвъд океана да скача срещу Русия и трето, самата Русия няма да проявява търпимост, защото войната е в основата на всеобщото развитие. Войната само външно погледнато прилича на полудяване, което носи жертви, страдания и разрушения, но всъщност е обективно необходим за развитието процес. И ще бъде така, докато човекът не се научи да управлява механизмите, чрез които войната разгръща нови пространства за развитие.
Comments
No comment yet.