Тимур и неговата команда
Направо е невероятно какви дълбоки пластове дремят в нашето съзнание. И под какви форми се самопроизвежда всичко вкоренено в ранната ни младежка възраст. Мине не мине време и току се открие някакъв пласт, за който сме си мислили, че е отдавна забравен или поне дълбоко погребан.
Неотдавна /17 юни 2014 г./ се състоя среща с изтъкнат журналист, бизнесмен и по съвместителство, оказва се, председател на един популярен общобългарски комитет. Целта на срещата бе да се запознаем с новите програмни виждания на комитета насочени към патриотичното възпитание на младежта.
Същността на изложените идеи може да бъде сведена до това, че ще се създават младежки групи, които да извършват общественополезна дейност – като например почистване и поддържане на паметници, поднасяне на цветя по време на общонационални тържества, „а защо не – както не без патос отбеляза Председателят – грижа за възрастни и болни хора”.
Стана ми смешно. Този господин, под влияние на явно дълбоко вкорененото си пионерско-комсомолското съзнание, волю или неволю се опитваше да възроди ерата на знаменития в миналото съветски писател Аркадий Гайдар и да ни въвлече в спомените за неговата тимуровска команда. Смешно и малко тъжно, защото, убийте ме, но не мога да си представя как някой млад човек става патриот чрез слугинажните функции, които благосклонно ще му бъдат отредени. Впрочем г-н Председателят показа и тениски от нискокачествен памук с лика на Апостола. Представих си също така шорти с отпечатани на тях крилати фрази на Дякона. И как текстът става читаем, когато гордият тийнейджър се освобождава от газове, докато лъска някой паметник или възторжено участва в поредното факелно шествие.
Цялото ми веселие обаче набързо се изпари, когато си дадох сметка, че реализацията на тези идеи благосклонно ще бъде предоставена за изпълнение на униженото и оскърбено българско учителство с опора изключително и само на неговия възрожденски дух. Не е трудно да си представим, че впоследствие именно чрез учителството носителите на тези ”архигениални” идеи ще си измият ръцете, когато прокламираната форма съвсем естествено замре и отшуми – нали е ясно, че тимуровско-пионерските времена, продукт на една друга епоха, отдавна са отмрели. Отчитайки миналия опит, свързан с нещастните опити да се замени пионерското движение със скаутско, увереността в безсмислието на такъв род идеи нараства неимоверно.
Още по-тъжно ми стана, когато една седмица по късно РИО предписа по училищата да се създадат патриотични младежки групи под името „Млади възрожденеци”. Както се казва в нововремски стил: „И нека да кипи бесмислен труд!”.
Comments
No comment yet.