В своите фрагменти Атанас Далчев споделя следното: „Обвиняват ме, че публикувам само хубавите си стихотворения. А аз – казва той – пиша само хубави.“

Звучи доста предизвикателно, но зад тази самонадеяност прозира споделена от поета истина. Далчев очевидно не се задоволява само с вдъхновението на музата. Първоначално явно нахвърля определени идеи или форми. След което дълго и упорито ги обработва, доразвива и усъвършенства философско-естетически, нравствено и емоционално, докато постигне съвършеното единство между форма и съдържание. Гради образи. Рисува картини, така, че продуктът да достигне необходимата цялост и завършеност. Навярно именно поради това, макар и класик А. Далчев няма обемно творчество.

Пътят на твореца не е никак лесен!