Същността на човека
В света на материалистическата философия господства становището,утвърждаващо неизчерпаемостта на материята. Но защо да се ограничаваме само в света на материалното. Ако погледнем на човека като на една безкрайност то множеството процеси и явления, които протичат в него главно в духовната му сфера, са само миниатюри на тази безкрайност. И всяка една минюатюра обаче е точно такава вечност за поражданите процеси, които се мултиплицират до безкрайност, пораждайки все нови и нови миниатюри със склонност към вечно утвърждаване и производство на нови вечности. Привикнали сме да приемаме тялото за тленно, а душата за вечност и затова я обезсмъртяваме. А какво е душата на човека без наговото тяло? И ако в тялото се поражда духът, защо духът да не поражда тялото като го усъвършенства, т.е. му дава ново начало? Както казва Фридрих Ницше: „Духът е животът, който сам забива нож в живота; със собствената си мъка той обогатява своето знание…“ / Ф. Ницше „Тъй рече Заратустра“/ А духът е само едно от многото проявления на човешката същност. Същност, която в многото си лица представлява неговата екзистенция.
Човекът е самотник. И той носи своята самота като екзистенциална същност. Самотата е негово исконно качество. За едни тя е благо. Потребност, към която се стремят съвсем съзнателно и целенасочено, защото намират в нея продуктивното начало. Чрез самотата този тип хора създават своите мисли. За тях самотата е щастието на творческото начало – вдъхновяващо и оплождащо живота.
Други самотата ги прави нещастни, защото за тях тя не е потребност, чрез която създават, а най-обидна даденост, която като състояние на духа, а самотота е преди всичко именно състояние на духа, ги подтиска и трябва да бъде преодоляна като нещо досадно и нелепо. И този тип хора се опитват да избягат от нея, търсейки спасение във вездесъщата тълпа, където като в уютни пазви могат да се приютят. Така прави Das man /масовия човек/ на Хайдегер.
Всъщност от самотата не може да се избяга, затова и човек трябва да се приспособи към нея и по възможност да я използва, а не просто да изпада в безсмислено самосъжаление за това колко е нещастен сам.
Човек се ражда в самота и твори, създава в самота. /Сюрен Киркегор/. Всичко оснанало са само празни вопли. Човек трябва винаги да търси в себе си творческото начало, защото според Маркес не смъртта, а живота е безкраен, но тази безкрайност е сътворяема.
Comments
No comment yet.