Скромност
Приказките на баща ми.
В разгара на една много тежка битка над владетеля надвиснала смъртоносна опасност. Въпреки усилията да му помогнат, положението ставало безизходно. Враговете го обграждали отвсякъде. Вече предвкусвали своя триумф, когато на помощ дръзко се втурва един съвсем обикновен войник. Неговите сърцатост и устрем стъписали враговете. В редиците им настъпило объркване. Ударила и гвардията и владетелят бил спасен.
Трогнат бил владетелят от героичната постъпка на своя спасител и в знак на благодарност поискал да го възнагради.
– Кажи какво искаш? Пари, титли, звания? Какъвто искаш пост. Земя? Всичко каквото поискаш ще ти дам! Нищо няма да пожаля. Само искай! Не се срамувай!
Беден бил човекът. Отруден. Но не ламтял за богатства и слава. Окрилен от житейска мъдрост, скромно навел глава и почтително казал:
– Нищо от това, което ми предлага Ваше величество, не ми е потребно. Аз съм прост човек, с каквото и да ме възнаградиш, ще го загубя. Само за едно ще те помоля – от време на време да се сещаш за мен и да питаш: какво прави моят спасител? Как я кара? Добре ли е? Това ще ми е предостатъчно като награда.
Comments
No comment yet.