Ролята на Симеон „Велики“ върху българската култура

  • Next Post
  • Предишна статия

Ролята на Симеон „Велики“ върху българската култура

Прекомерните амбиции на княз Симеон /893 – 927/ за Константинопол оказват гибелно въздействие не само върху държавното развитие на България, но и върху развитието на нейната култура. Потискащата му гръкомания буквално смазва самобитността на славянобългарските културни традиции и налага сляпото копиране на византийските духовни достижения. Така се предопределя подражателският характер на българската християнска култура през следващите столетия. Онова, от което най-вече се страхува княз Борис Покръстителят, се случва. С новата религия идва и чуждото влияние. В ръцете на княз Симеон славанската азбука, вместо оръжие срещу чуждото влияние, се превръща в негов проводник.

Причините не са само от субективен характер и не бива да се търсят единствено в личността на Симеон и неговите прекомерни амбиции на “полугрък“ и „нов Птоломей“, както го величаят с цел да гъделичкат самолюбието му самите византийци при ученето му в знаменитата Магнаурска школа.

Причините са комплексни и имат обективна основа. Провалът на мисията на Кирил и Методий сред западните славяни /чехи, поляци, моравци и други, които в крайна сметка се отказват от славянския алфавит/, показва, че моделът на създателите на славянската азбука не изразава интересите и търсенията на тези славянски общности, които, приемайки християнствато, искат да запазят своята самобитност. И в крайна сметка той е отхвърлен от тях. На практика Кирило-Методиевите учуници са преките продължители на делото на Кирил и Медодий и физически приносители в България на този заробващ културен модел. А той не може да бъде друг, защото на първо място се поставят интересите на християнската религия, а самобитността губи своето значение. Всъщност това е и главната цел на този модел, предназначен да разпространява византийското влияние.

Близо едно столетие по-късно, когато в края на Х век Киевска Рус приема християнството, източните славяни, приемайки слявянския алфавит за основа на своята християнска култура, го изчистват от византийското му влияние и на практика запазват самобитността на слявянската си културна идентичност.

Разбира се, в българската култура има и значими творчески постижения, но те не определят цялостния и облик. В масовия си вид, още от времето на Симеон тя има подражателски характер и като такава добре се възприема от масовото съзнание. А това е твърде жалко.

Жалко е и това, че съвременната българска интелигенция, в масовата си част продължава да създава форми, репродуциращи чужди духовни достижения, като ги придава за свои. И този начин за псевдотворческо интерпретиране безогледно е наложен за широка употреба в културната ни практика.

Последствията се изразяват в това, че все искаме да сме като някого другиго!

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия