Рецидивите на миналото

  • Next Post
  • Предишна статия

Рецидивите на миналото

Противопоставянето между араби и евреи не е преставало още от 622* г., та и преди това. Генезисът на сегашната (2023 г.) близкоизточната драма трябва да се търси в незатихващите имперски стремежи на т. нар. „велики сили” от периода на Първата световна война. Очертаващото се разпадане на Османската империя е движещата предпоставка в това отношение.
С тайно споразумение, постигнато между Франция и Великобритания през 1916 г. (договорът Сайкс-Пико), се предвижда подялбата на османските владения в Близкия изток.

Според това споразумение Франция трябва да получи северните земи в т. нар. „Плодороден полумесец“. В придобивката се обособяват две части: „Зона А“, оформена като френско владение, и „Синя зона“, която се поставя под непосредствен френски контрол. Трудно е да се разбере каква е разликата между „владение“ и „непосредствен контрол“. Но това е друг въпрос. Великобритания, от своя страна, получава южните земи на „Плодородния полумесец“, където по същия непонятен принцип са обособени две части: „Зона Б“ – британско владение, и „Червена зона“, поставена под директен британски контрол.

Освен това в една тясна ивица по крайбрежието на Средиземно море с център Газа, се обособява друга част, която се оформя като кондоминиум (съвместно владение) между Франция и Великобритания.

Фактически Франция получава съвременните земи на Ливан, Сирия, Северен Ирак и Югоизточна Турция. А Великобритания поема контрола над днешните земи на Ирак, Йордания и стратегическото пристанище Хайфа в Палестина.

Последвалият след Първата световна война дележ в Близкия изток само на пръв поглед е произволен. Всъщност е съобразен с изключителните интереси на делителите. Границите са очертани не според териториалната принадлежност на отделните народи, които я населяват, а чисто механично, буквално с линията за чертане – каквато впрочем е практиката, установена от победителите при бурните пазарлъци на Парижката мирна конференция (1919 г.), в хода на която е съставена Версайската система от мирни договори.

В последствие, през 30-те години на ХХ век, в дипломатическите игри за влияние в региона на Близкия изток се намесва Германия на Адолф Хитлер. Закъснението се дължи на факта, че страната е победена през Първата световна война.
След Втората световна война в процесите активно се включват нови сили – оформилите се като водещи световни фактори СССР и САЩ. В този период напрежението отново ескалира след официалното създаване през 1948 г. на държавата Израел. Тогава за арабите, населяващи Палестина, настъпва „Накаба“ (катастрофата), когато:

1/ въпреки решението на ООН, не е създадена нова арабска държава, а на всичкото отгоре – една набързо скалъпена арабска коалиция се опитва да унищожи новосъздадената еврейска държава, но претърпява разгром;
и 2/ евреите прогонват арабското население от Обетованата земя.

Понастоящем официално има 58 палестински лагера, в които живеят до четвърто, пето поколение милион и половина бежанци.

Тлеещият на приливи и отливи арабско-израелски конфликт непрекъснато се подклажда от старите и новите, но позакъснели в борбата за сфери на влияние „Велики сили“, водени единствено от егоистичните си интереси, които доста безпринципно подкрепят една или друга от враждуващите страни в Близкоизточния конфликт, а в последствие, заемайки радикално противоположни позиции, окончателно завързват гордиевия възел на непреодолимите противоречия.

* През 622 г. Мохамед бяга (свещената за мюсюлманите Хиджра – преселението) от Мека в Ясриб, в последствие преименуван в Медина (град на пророка), където е приютен от три еврейски племена. В последствие евреите от тези три племена са подложени на натиск. Едното племе само си тръгва, другото е прогонено, а третото е поголовно изклано, поради подозрения в някакво неясно предателство. През 630 г., спечелил множество последователи сред арабите, Мохамед победоносно се завръща в Мека, където след смъртта на пророка (8 юни 632 г.) неговите наместници (халифи) създават Халифата.

Comments (1)

  1. Никола Панчев :

    Уважаеми г-н Зротев,
    Приятелю Владо,

    Ти поне добре знаеш, че появата и проявлението на всички тела, вещества, явления и процеси, както и свързаните с тях продукти и събития в природата, в обществата, в материалния и духовния ни свят в който живеем (и който не винаги е това, което изглежда, или това, което ни се представя, не заради „Идеята за холографската Вселена“, а просто поради нашето Непознание) имат някакви причинно-следствени връзки (или казано по-простичко – има си крушка опашка).
    Освен това знаеш, че динамиката и разнообразието им (на телата, веществата…и т.н.) са подчинени на закона на единството и борбата на противоположностите (погрешно представян като закон, формулиран само от Хегел, Маркс, Шелинг и Енгелс – той има дълбоки корени в древността). Този закон императивно изключва еднозначното приписване само на едно качество (на тези тела, вещества…и…особено общества).
    Знаеш също, че Ясер Арафат, Шимон Перес и Ицхак Рабин получиха през 1994 година награда за мир, кръстена (по ирония на съдбата) на името на „търговеца на смърт“ Алфред Нобел. Има си крушка опашка – единство и борба на противоположностите? Или на привличането и отблъскването…Действието и противодействието? Трети закон на Нютон? Или разсъждения на Аристотел от древността и Галилео от късното Средновековие?
    Въпроси…Въпроси…Въпроси…
    Приятелю,
    Добре е, че търсиш причините, взаимовръзките и следствията за конкретни „актуални“ събития и процеси. Добре е и че дириш Правдата. Но според законите, споменати по-горе, и ние хорицата, няма как да живеем, ако не сме и праведници и грешници едновременно. Вярно е, че Матей, Марк, Лука и Йоан, освен че ни запознават с делата Господни, ни сочат и част от правилата за спазване на Божиите заповеди. Но Иисус дойде на Земята, не за да похвали „Праведниците“, а за да спасява нас – „Грешниците“, „защото няма човек, който да живее и да не сгреши. Едничък Ти, господи си без грях и Твоята правда е вечна, и Твоето слово е истина“.
    Кой крив, кой прав – не знам, но колата и до нине си е там. Става дума за Нашата каручка, де…

    Поздрави от Пловдив и от мен
    НП

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия