Рецидивите на миналото – втора част
(част II)
Противоречията в Близкия изток са непреодолими до момента, в който т. нар. велики сили не се отърсят от егоистичните си интереси в региона и не разрешат проблема с един удар. Така, както Александър Македонски е разсякъл възела на цар Гордий. Но в сегашния случай целта не трябва да бъде завладяване, а установяване на добросъседски отношения под егидата на органите на международната общност.
Звучи красиво. Проблемът обаче е, че:
1/ Палестинците ще си останат неудовлетворени, защото ще поискат да получат независимостта си на земите, от които са прогонени. Но тези земи вече са превърнати в своеобразен земен рай с упорит труд, всеотдайност, много разум и, разбира се, бруталност от еврейските кибуци (селскостопански комуни). Ясно е, че няма как да получат старите си, но вече благоустроени земи. А едва ли ще харесват евентуалните нови земи, на които трябва да изградят новата си държавност, защото собственоръчно трябва да ги благоустрояват. А това никак не би им се понравило. Затова и предпочитат, вече пето поколение, да се ютят, за чужда сметка, в бежански лагери – създадени от 1948 г. насам;
2/ Т. нар. „велики сили“, както и самите евреи, все още прииждащи от цял свят към Обетованата земя, не могат да се откажат от политиката, насочена към установяването на сфери на влияние, т. е. на владения (за великите сили) или разширяване на жизненото пространство (за евреите), което си е едно и също. Защото такава е природата на капитала. Той не се ръководи от морално-хуманистични подбуди, а от обективната нужда за разширяване на пазарите. Егото на Великите сили, изразявано чрез интересите, трябва да се смири, да се приглуши, при това съвсем доброволно, а не под натиск – нещо, с което не са успели да се справят /и то за отделната личност/ Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг взети заедно. А що се отнася до отделни нации, мисията направо е невъзможна;
3/ На дадения етап няма авторитетна международна общност, която да е в състояние да преодолее отбелязаните по-горе източници на антагонистични (непримирими по характер) противоречия. И това е така, защото в сегашния си вид организацията на международната общност (ООН, както и нейният предшественик преди Втората световна война – Лигата на нациите), фактически е доминирана от „великите сили“ и не е независим от политическа и от финансова гледна точка орган.
Древногръцкият мъдрец Питагор, като типичен агностик, отрича възможността човекът с неговия разум да проникне в тайните на света и да постигне Абсолютната истина. Но задава резонния въпрос: „А какво пречи все пак да опитаме?” Та и сега: какво пречи да се направи радикален опит за решаването на Близкоизточните противоречия.
Първо, за целта в региона трябва да се влеят значителни средства и арабите-палестинци да получат независима държава на земи, които с тези средства ще се облагородят по еврейски образец. Основна пречка в това отношение е алчността. Алчната човешка природа, която с всички възможни средства ще се опита да оползотвори тези средства, но не в рационален план – т. е. за нуждите на общността, а в ирационален – т. е. за лично облагодетелстване. Знаем какви са нравите в този свят. Другият негатив се състои в това, че дори и да се изразходват тези средства в рационален план, арабите ще продължат да са недоволни… Но поне няма да са толкова войнствено непреклонни.
Второ, евреите да спрат своите завоевания, които водят до системно изтласкване на палестинците – невъзможна задача, заради еврейската миграция към Израел. Но поне могат да поставят своите земеделски разширения на договорно-арендна основа. Нещо, което може да се превърне в съществено финансово перо за новоучредената Палестинска държава.
Проблемът е, че никой не обича да плаща за нещо, което може да си вземе и без пари. Другият проблем се състои в това, че дори и да се установят изрядни арендни взаимоотношения, палестинците отново ще изпаднат в незавидното положение да бъдат евтината работна ръка за евреите. Нещо, което рано или късно ще ескалира в различни форми на противоборство и въоръжените сблъсъци няма да бъдат изключение.
Получава се омагьосан, дяволски, кръг, който се затваря, защото, верни на своята природа т. нар. „велики сили“ не могат да се смирят, пренебрегвайки своите интереси. Смиряването би ги довело до загуба на драгоценно влияние, т. е. на пазари. За едни войната е хуманитарна катастрофа, а за други е една доста добра търговийка. И заради тази неустоима съблазнителка – търговията, лидерите на т. нар. „свободен свят” (разбирай „велики сили”, към които се причислява и Европейският съюз) си позволяват да раздават произволни квалификации от рода на тероризъм и антитероризъм. Произволни, защото не са съобразени с обективно действащата в Близкия изток реалност. Преследвайки своите чисто егоистични цели, те изпадат в противоречивата ситуация порочно, както винаги, да заемат страна в конфликта, фактически оправдавайки израелското военно нахлуване в Газа, което води до масови жертви сред цивилното палестинско население. И удобно да забравят крайно противоположните си квалификации относно бушуващия със сходни характеристики военен конфликт в Европа. Като в същото време лицемерно отправят, прикрити (като древни актьори) зад маската на хуманитаризма, с нищо необвързващи ги безсмислени призиви за „паузи в сраженията между Израел и Хамас“.
В тази война Израел си поставя за цел да унищожи „Хамас“. Но дори и да успее трябва да е ясно, че ще унищожи НЕ причината, а следствието.
Иначе всички са много, много разтревожени и загрижени… Но преди всичко… и най-вече – за собствените си интереси. Отървете се от Лукавия и не се прикоснувайте до него, въпреки съблазънта, която ви носи! (по Йоан).
Опекунството ражда безволие.
Comments
No comment yet.