Несъмнено българското образование се нуждае от задълбочена, цялостна промяна, защото е суперцентрализирано и авторитаризирано по своя характер. Философията на радикалната промяна трябва да бъде насочена към това, да се разгърне в пълна степен човешкият потенциал в образованието: потенциалът на обучаващите и на обучаваните. Защото както казва Маргарет Тачър: „Богатството на една страна не е задължително да бъде изградено на база собствени природни ресурси – то е постижимо дори и при пълното им отсъствие. Най-важният ресурс на всяка една нация е човекът. Държавата трябва да създаде условия за развитието таланта на хората.” В тази насока образованието трябва да играе основната роля и да носи основната отговорност.

На първо място трябва да се реформират управленческо-организационните структури на образователната сфера. Направените досега промени имат козметичен, кампаниен и частичен характер, което не ги прави решение на въпроса. Тази порочна практика само задълбочава агонията на образователното дело. Проблемът е, че няма основополагащи идеи в тази насока.

Волтер определя два типа власти – рационална – която се грижи за интересите на общността и ирационална – която се грижи за своите лични интереси. Несъмнено е и друго – трябва да се създадат действени механизми, които да възпрепятстват максимално ефективно нагоните за ирационалното използване на властта във всяка една сфера.

1.Управленческата сфера

При сега действащите механизми, в ръцете на управленческите образователни структури е концентрирана пълна и безпрекословна власт, която условно /т. е. на повърхностна основа/ се контролира от висшестоящите инстанции. Както казва големият руски поет Фьодор Иванович Тютчев: „Съществува нежелателният парадокс: колкото повече е властта, толкова по-малка е отговорността”.

1.1. Директорът сам назначава и сам ръководи заседанията на Педагогическия съвет. Установила се е практиката, ако решенията на Педагогическия съвет не са в унисон с директорските искания, протоколите просто се редактират в „правилната” посока. Няма спор, че това е драстично законово нарушение, но има ли механизми да се проконтролират тези нарушения. Не, освен чрез постъпването на сигнал.

1.1.2. А така се създават условия за ирационално /за лични нужди/ използване на властта – т. е. до заобикалянето на закона в интерес на ръководещото тяло, а не в интерес на институцията и нейния кадрови състав – учители, помощен персонал и ученици.

1.1.3. Като цяло са създадени условия за безпардонната подмяна на основополагащата идея важните решенията да се вземат на широка обществена основа.
Педагогическият съвет е най-важният орган в структурата на едно училище. Неговата работа би трябвало да е планирана, организирана, целенасочена, авторитетна. При събирането на учителите за педагогически съвет (не може да се използва официалното клише „свиква се заседание на Педагогическия съвет“) остава впечатлението, че то е резултат на спонтанно хрумване. Често началният час на сбирката е неизвестен до последния момент, налага се учителите да бъдат привиквани по телефона. Редно е заседанията на Педагогическия съвет да се заложат като дата и час в Календарния план на образователните структури – тогава класните ръководители, останалите учители, педагогическият съветник своевременно ще планират своята работа, свързана с оформяне на оценки, сумиране на отсъствия, доклади за наказания, или личните си ангажименти.

Най-правилната стъпка, за да се преодолеят негативните тенденции по подмяната на протоколите е: на следващ съвет да се прочита протоколът от предходния съвет и тогава по по-пресни спомени учителите да приемат документа за официален, което се заверява със съответните подписи и протоколът се праща в архив. Но такава практика изисква поне средно ниво на организираност и зачитане първенството на Педагогическия съвет.

1.2. За директорите е създаден абсолютен комфорт – безконтролно да издават всевъзможни заповеди и сами да ги изпълняват. А това противоречи на принципите на „демо-кратос“ и е по-близо да „моно-архос“ – единоличното управление.

Какви рецидиви поражда така съществуващото положение? Както се фалшифицират протоколи на Педагогическия съвет, със същото безпардонно усърдие се фалшифицират и заповеди с цел прикриване на: 1/ законово несъобразени решения и действия; 2/ лоша организация на работата и даже 3/ груби пропуски при провеждането на образователния процес.
Често срещана практика е заповедите да се издават със стара дата, за да се оправдаят административни пропуски. А това води до подмяна естеството на управленческата дейност – чрез заповеди да се създадат правила, регламентиращи дейността на образователното ведомство и законосъобразното протичане на учебно-възпитателния процес.
Всичко може да бъде прикрито с една наглед невинно издадена със стара дата заповед. Практиката, да се събират подписи под заповедите на тези, за които те се отнасят, не е и не може да бъде действен механизъм за спирането на този тип документални престъпления защото:

1.2.1. Хората, без да вникват, масово подписват всичко, което им се предлага за подпис, без да предявяват претенции по различни съображения: страх от възмездие, разсеяност, отчужденост, вяра, че институцията не може да спекулира или удавени в лавинообразно постъпващия хартиен поток.

1.2.2. Стига се и до крайни бюрократични спекулации – подмяна на подписите. Например събират се подписи за нещо безобидно, то се изхвърля, а бланката с подписите се прикрепва към предназначената за архивиране заповед.

1.3. Директорите игнорират социалните партньори и няма механизъм, който да ги задължи да се съобразяват с тяхното мнение.
Невероятна е административната изобретателност. Въпросът е: Има ли орган, който да контролира на повседневно ниво тези процеси?! Отговорът е НЕ!

2. Финансовата сфера.

Има ли система на контрол доколко целесъобразно се изразходват средствата от делегирания бюджет за: 1/ ремонтни дейности; 2/ консумативи? Отговорът и тук е НЕ!
Липсата на задълбочен контрол в пълна степен се отнася и за финансовата сфера. Контролът е инцидентен и като правило повърхностен. Осъществява се само по документи, без да се вниква по същество в обеми извършена работа и ценови стойности на изразходваните материали. Липсата на системен контрол на този тип дейности в условията на делегираните бюджети поражда неограничени възможности за спекулативно изразходване на средства.

Главните пера в това отношение са:

2.1. Покупка на материали по завишени цени и обеми, които не съответстват на належащите потребности.

Въпросът е има ли начин всички тези нарушения да се разкриват в официален план, а не да са предмет на самодейно морализаторстване – т. е. сигнали или анонимки. Т. е. има ли начин тази порочна практика да бъде спряна? Например официално да бъдат изявени действията по злоумишленото разпореждане с бюджетните средства и аргументирано сезиране на съответните контролиращи институции? Не, не съществуват действени механизми и форми! Директорите се отчитат формално пред съветите, а проверките свише са повърхностни.
При това положение, колкото и здрави да са моралните устои на дадена личност, без контрол тя рано или късно ще се подаде на съблазните.

2.2. Организиране на мероприятия – екскурзии, балове, лагери, почивки /зелени училища/ и други, които са неизчерпаем източник на комисиони, които не постъпват в училищния бюджет.

2.3. Строително-ремонтните работи – най-мащабната форма за личностно обогатяване, при което се проявяват механизмите, посочени в раздел първи, а именно безконтролната власт.

Договарянията са персонални – между директор и строителен предприемач. Скрити зад механизмите на пазарната икономика, се правят грозни спекулации със цени на материали, ценови ставки за обем извършени строително-ремонтни работи. Кой и как на практика осъществява непосредствен контрол върху този тип дейност? Отговорът и тук е известен – никой. И ако все пак се направи проверка, то тя е само по документи, където всичко е изрядно, но не се вниква в един важен детайл: доколко рационално са били използвани вложените средства и какво е количеството и качеството на извършените дейности. Т. е. дали няма целенасочено разхищаване на средства. Няма спор, че разхищаването на средства /целенасочената безстопанственост/ трябва да бъде законово преследвана, защото се явява грубо законово нарушение.

Очертаните негативни тенденции налагат радикално реформиране на сега действащия управленчески модел в българското училище и образователната система като цяло. Радикалната промяна е възможна чрез пълното демократизиране на образователната система.

В зората на демокрацията при разграждането на тоталитарния модел бе наложително да се приложи принципът на трите „Де” – департизация, демократизация и нейната неотделима част децентрализация. За нормалното протичане на демократичните процеси децентрализацията не само се подразбира, но е необходимо и неотделимо условие за функционирането на демокрацията.

На практика при осъществяването на прехода бе цялостно приложен единствено принципът на департизацията – структурите на БКП бяха изведени от учебните заведения и не беше допуснато изграждането на други партийно-политически структури. Но демократизацията и децентрализацията не получиха своята цялостна завършеност. Като цяло в българската държава и в българското образование в частност принципите на демократизация и децентрализация остават нереализирани в дълбочина и което е по-лошо, не се предприемат мерки двата елемента да получат своята завършеност. В сферата на образование даже се наблюдава процес на втвърдяване на антидемократичните процеси, което води до неминуемата концентрация на власт на всички управленчески нива в образованието – министерство, РИО и образователни структури. Както казва руския философ Александър Зиновиев: „освобождавайки се от тоталитарната държава, ние се сдобиваме с „тоталитарна демокрация”.

Защо демократичните процеси се опорочават в дълбочина? Няма съмнение, че така е по-лесно да се управлява съобразно ирационални интереси. Но там, където има безконтролно управление, липсва свобода. Свободата е възможна само при условие, че се създадат условия за разгръщането на активна, търсеща, продуктивна самоинициатива.

Какъв е пътят за цялостното демократизиране на българското общество като цяло и на българското образование в частност? Чрез прилагането на принципа на разделение на властите в дълбочина. В дълбочина, защото засега този принцип се прилага само на централно и местно политико-административно ниво. При централната и местната власт е създадена някаква видимост за разделение на властите. Задълбочаването на процеса по разделение на властите ще задълбочи демократичните процеси. Остава само, като следваща стъпка, нашето политико-лобистко мислене да се отърси от тоталитарните си навици – т. е. да се демократизира и децентрализира в дълбочина. А с това ще се създадат условия за пълен, повсеместен и ежедневен контрол на властта.

За съжаление, в сферата на образованието авторитарните принципи имат господстващо положение. Предпоставката за това е, че липсват дори и елементарни форми на разделение на властите. Господства командно-административният метод на управление, съчетан с безпрекословна централизация. Общественото начало – настоятелства, професионални организации, са само видимости на демократичност, но няма механизми с които управленческите структури да бъдат принудени да се съобразяват с тях. Поради това общественото начало грубо се игнорира. Причината е, че цялата власт е съсредоточена в трите изпълнителни по своята същност йерархически построени образователни институции – министерство, РИО, директори на учебни заведения. И цари пълна, практически неконтролируема, деспотия. Българското образование е затънало във феодална сатрапщина на всичките си нива.

3. Негативните тенденции в развитието на българското образование могат да бъдат преодолени, като в процеса на задълбоченото, на всички нива, демократизиране се пристъпи и към децентрализация.

3.1. Трябва да е ясно, че при сега действащата феодална сатрапщина в образованието суперцентрализацията е обективно необходима, защото без тоталния контрол отгоре сепаратистките нагони на местните феодалчета /началници на РИО, директори/ ще вземат връх. А това неминуемо води до срив на системата. Но трябва да е ясно и друго, много по-важно – тоталният контрол прави системата мудна, неспособна да се адаптира адекватно към новонастъпващите условия. Всичко това може да се избегне със задълбочена демократизация и децентрализация, в основата на която трябва да се заложи принципът на разделението на властите. 

3.1.1 За разделението на властите в учебните подразделения е необходимо създаването на два властови центъра с ясно изразени правомощия за взаимен контрол – 1/ изпълнителен – директор с екип и 2/ обществено-контролен. За целта е необходимо да се въведе длъжността председател на педагогическия съвет.

3.1.1. Освен въвеждането на длъжността председател на педагогическия съвет трябва да се засили общественото начало. Активиране на нова основа дейността на училищните настоятелствата при протичането на учебните процеси.

3.2. Едва ли е проблем към всяко учебно заведение да се създаде длъжността председател на педагогическия съвет на половин или 1/3 щат, съобразно обема на задължения и компетенции.

3.2.1. Председателската длъжност на педагогическия съвет трябва да е изборна и на мандатен принцип – 2 или 3 години. Не повече от 2 мандата

3.3. Мандатността трябва да бъде задължително въведена и за директорските и помощник-директорските длъжности. Също за не повече от два мандата. Задължително условие е преди всеки мандат да се защищава програма за развитието на учебната единица.

3.4. При сега действащите конкурси за директори няма ясно изградена система за определяне качествата на кандидатите. Конкурсите се провеждат формално, защото се свежда до: 1/ изпит по нормативната уредба, което стимулира само зубрачеството; 2/ и едно формално по характер събеседване.

Липсват качествени психологически тестове, чрез които да се изследват и определят достойнствата на кандидатите и тяхната пригодност за длъжността. Авторитарният модел на управление и господстващата практика на партийно-политически назначения пък е наложил изхвърлянето от конкурсите на елемента „разработка на дългосрочни програми за развитие на образователната единица“. Този елемент трябва да бъде не само възстановен, но и превърнат в основен. А за да се избегнат партийните назначения, защитата на проектите трябва да бъде публична – т. е. открита и достъпна за общественозаинтересованите фактори – родители, учители, ученици, професионални организации, настоятелство – т. е. да бъде поставена на широка обществена основа.

3.5. Председателят на педагогическия съвет трябва да има контролни функции върху дейността на директорското /изпълнителното/ тяло. Контролът ще се осъществява чрез постоянно или временно действащи /назначени по конкретен повод/ комисии, пред които да се отчита изпълнителната форма на управление.

3.5.1. За целта на председателя на педагогическия съвет трябва да се делигират законово ясно изразени правомощия да ръководи дейността на съвета, където да се приемат стратегическите решения и да се следи как те се изпълняват.

3.5.2. Председателят на педагогическия съвет трябва да работи с училищното настоятелство и да активира неговата дейност.

3.6. Председателят на педагогическия съвет да има законовото правото при груби нарушения аргументирано да иска от педагогическия съвет отстраняването на директора от длъжност.

3.6.1. Аналогично право да искат от педагогическия съвет отстраняването на директора от длъжност, да имат и членовете на педагогическия колектив и помощния персонал. За целта да се прави подкрепяща предложението подписка – 1/3; 1/2 или 2/3 от състава на колектива.

– така: 1/ ще се ликвидира феодалната сатрапщина, породена от безпрекословната и неконтролируема власт, с която понастоящем оперират директорите; 2/ самата система става не само по-демократична, но и значително по-гъвкава, т. е. способна бързо и адекватно да реагира и да търси решения за пресичането на опити за ирационално използване на властта или при наличие на симптоми за несправяне с работата.

– трябва да се признае, че още от времето на тоталитарното ни минало са запазени някой форми на колективен вътрешен контрол като: 1/ двустранни или тристранни съвети, в които участват представители на професионалните и политическите организации; 2/ или Директорски съвети, където освен представителите на професионалните и партийните организации участват и членове на колектива. За голямо съжаление тази иначе действаща при тоталитаризма форма е напълно обезличена. В епохата на тоталитаризма директорите, волю-неволю, бяха принудени да се съобразяват с партийните, комсомолските секретари и профсъюзните председатели, защото те се отчитаха за своята дейност пред своите висшестоящи структури. При сега действащите механизми главната причина за липсата на колективен контрол се състои в това, че: 1/ при сега действащия нормативен модел няма механизми, които да задължават директорите да се съобразяват с мнението на участниците в тези форуми; 2/ директорските съвети, като форма на вътрешен контрол и помощно средство за вземане на легитимни, в интерес на общността и институцията, решения, или не са задължителни, или директорите си правят оглушки и не създават такива органи, за да не усложняват процеса по вземането на еднолични решения; 3/ консултативните форуми с участието на професионалните организации имат формален характер, защото не е въведено изричното условие решенията да имат консенсусен характер. Дори и при различие на мненията директорите прокарват своята политика, без да се притесняват, че нямат съгласието на синдикатите. Някой проверява ли документацията свързана с вземането на колективни решения – дали има одобрението на професионалните организации? Отговорът и тук е НЕ.

3.7. Чрез председателя на педагогическия съвет да се въведе принципа на обществените поръчки при изразходването на средства за строително-ремонтни работи, снабдяване с материали, избор на туроператори за провеждане на екскурзии и балове, обучения и други училищни мероприятия. Председателят на педагогическия съвет конструира комисия, която да разглежда офертите за обявените поръчки или доставка на услуги.

4. Управленческа дейност.

Децентрализацията е процес, при който ще бъде снижена ролята на МОН и РИО като управленчески структури. Тези структури трябва да съсредоточат своята дейност главно в методическо и контролно направление – т. е. да следят за изпълнението на държавнообразователните изисквания и да разработват методически насоки за тяхното ефективно изпълнение.

4.1. Децентрализацията ще стимулира разгръщането на творчески самоинициативи в отделните образователни нива, с което ще се обогатява съдържанието и ефективността на учебния процес, съобразен със специфичните условия на съответната образователна единица..

4.1.1. Децентрализацията означава автономия.

4.2. При освобождаването на МОН и РИО от управленчески функции наличният потенциал на тези структури трябва да се насочи към разработването, внедряването и прилагането на ефективни методически практики. Например по разработването на материали за външно оценяване не само за определени образователни степени и форми – например за: 7-мите класове в основните училища, 8-мите класове в езиковите гимназии и ДЗИ, но и при завършването на всеки клас. А в последствие и при завършването на всеки срок. За целта обаче формата трябва задължително да се рационализира чрез освобождаването ѝ от тежките, неповратливи административни похвати. Спокойно могат да се въведат компютърни модели с променящи се в индивидуален план комбинации. За целта отделните образователни нива, в по-голямата си част, имат необходимия технически потенциал. Това ще позволи тестването да се провежда: 1/ на сесии; 2/ не само в училищни, но дори и в домашни условия. А резултатите да се отчитат на всички нива – министерство, РИО, училище.

4.2.1. Засилване ролята на външното оценяване – чрез въвеждането не само на крайни, но и на текущи проверки.

4.2.2. Външно оценяване: начално, междинно, срочно и крайно да се провежда по всички предмети.

4.2.3. Засилване ролята на МОН и РИО, но не като управленчески структури, а преди всичко като: 1/ контролиращи учебно-възпитателния процес според държавно-образователните изисквания; 2/ разработка, обучение и внедряване на методики, с които да се облекчава образователният процес и да става той все по ефективен; 3/ разработване на тестове за външно оценяване и методика за отчитане резултатите от външните оценявания.

4.2.4. Методиката за оценяване на резултатите от външните оценявания трябва да не е както досегашната – повърхностна, а задълбочена, с отчитане на множеството фактори, с които се характеризира естеството на реалния учебен процес.

4.3. Въвеждане на система, по която да се измерва ефективността на командировките на всички нива – от централното – МОН през РИО и отделните учебни заведения.
Получените при командировките знания, да бъдат сведени на широка основа.

4.4. Има ли система за отчитане ефективността на управленческата дейност?
Формално годишните съвети би трябвало да играят тази роля. Но дали годишните съветите са достатъчно надеждна форма за контрол при условие, че отчетите на тях се съставят от една еднолична по характер т. е неконтролируема власт.

При разделение на властите ще имаме най-малкото две оценъчни нива.

5. Делегираните бюджети.

С въвеждането на делегираните бюджети се направи важна стъпка при реформирането на образователната система. Но положителните тенденции са до голяма степен опорочени, защото:

5.1. Няма задълбочен контрол при изразходването на средствата. Практиката показва, че финансовите средства се изразходват, меко казано, нерационално. Т. е. вършат се стопански злоупотреби. Чрез разделението на властите ще се създадат условия средствата да се изразходват рационално в интерес на учебното заведение и неговите нужди, а не ирационалното в полза на определени фактори овластени като бюджетни разпоредители. Детайлното и в пълен обем системно отчитане на финансовата дейност на изпълнителното тяло пред педагогическия съвет ще е залог в тази насока.

5.2. Политиката на делегираните бюджети трябва да се задълбочи, а не да се замразява в нейния начален стадий, каквато е сегашната практика. Наложителен е отказ от линейното, на калпак, разпределение на средствата. Делегираните бюджети трябва да се съобразят със спецификата на съответната образователни единици – т. е. наложителен е диференциран подход при разпределянето на средствата. По сегашната система са оформени две групи училища – общообразователни и професионални. В действителност системата е многоспектърна, за да бъде натъпкана в тази доста тясна рамка.

Например с въвеждането на делегираното финансиране се стигна до масов отказ от утвърдени, надграждащи образователния минимум образователни форми, чрез които се развиват допълнителни образователни умения. Изчезват специализираните паралелки по рисуване, музика, хореография, математика, по езици и други. Просто директорите нямат сметка да поддържат форми, които черпят от бюджета допълнителни средства. Полувинчатият характер на сега действащия механизъм, опростен, за да не се нарушава чиновническото удобство, е вреден в същността си, защото не обслужва образователните потребности на ХХІ век. Разбира се, всички обучаеми в паралелките с разширено изучаване на определена дисциплина няма да станат художници, музиканти, танцьори, математици и т. н. Но ще развиват допълнителни умения и в крайна сметка ще станат хора с по-широк мироглед. Хора с изработена ценностна система на по високо от средното ниво.
Наложителна е финансова подкрепа /допълнително финансиране/ за нови образователни форми или на запазване на работещите стари. Естествено, тяхната целесъобразност трябва да бъде защитавана чрез проекти – краткосрочни или дългосрочни, за които също трябва да бъдат въведени държавно-образователни изисквания и да се осъществява системен и надежден контрол чрез външно и вътрешно оценяване.

6. Категоризиране на училищата

Да се промени опростеният, линеен принцип при категоризиране на училищата. Порочно е всички средни училища да имат статут на гимназии. Образованието трябва да се обвърже с практиката.

6.1. Трябва да се въведе категоризация на гимназиите според тяхната специфична специализация. Сегашното разделение на реални и професионални е непълно и дискриминационно по характер. Не е възможно под общ знаменател да бъдат подвеждани реалните и езиковите гимназии и да получават еднакво субсидиране. Както и бившите техникуми и СПТУ-та.

6.1.1. Особено е нужно специфичното категоризиране на професионалните училища според степента и качеството на подготовка – теоретико-технологична или занаятчийска. В Германия, Австрия или Швейцария тази форма е известна като дуално обучение. Не е вярно твърдението /на Дея Йорданова от 13.01. 2015 г./, че дуалната форма е неприложима за България, защото българските предприемачи, видите ли, не „могат да прогнозират от какви кадри иман нужда”. Просто е необходимо да се направят определени законодателни промени, които да въведат задължителното използване на квалифициран сертифициран труд. При сега действащата практика в производствените сфери господства самодейността.

6.1.2. Наложително е възстановяване на старата квалификационна /т. нар. разрядна/ система при използването на труд в производствените структури, ремонтните и строителните дейности и в сферата на услугите. За целта трябва да се въведе категорично държавно /законово/ изискване какъв минимум от квалифицирани специалисти трябва да се използват при определените типове дейности, с което: 1/ да се постави дейността на професионална основа и да се освободи от самодейността, която е изгодна за предприемачите, защото използването на неквалифициран труд е с по-ниско заплащане; 2/ да се повиши качеството на трудовата дейност; 3/ ще се създадат условия за съживяване дейността на професионалните училища в квалификационно и преквалификационно направление, както и рационалното използване на наличната база и кадровия потенциал от преподаватели специалисти.

6.2. Професионалните училищата да са действително, а не формално професионално-технически ориентирани.

6.3. Квалификационната скала да съответства на следните степени: висока /майстор/, средна /калфа/ и ниска /чирак/. Тези три нива трябва да имат по две или три поднива, което да доведе до система от общо 8 – 9 квалификационни степени.

6.4. Съобразно тази система ще се квалифицират и съответните професионални училища. В образователен план ще се подготвя придобиването на нови или защитата на допълнителни или по-високи квалификационни степени, които ще се защищават по одобрени държавни изисквания пред оторизирани квалификационни, надучилищни комисии. Така ще се създадат условия: 1/ професионалните училища да излязат от безличната си форма на съществуване и дейността им да се съживи; 2/ и няма да е необходимо предприемачите да прогнозират нищо. Просто за да развиват определен тип дейности, трябва да имат и съответното количество и нива на квалифицирани работници.

7. За масовите отсъствия на учениците от класните стаи – един много тежък проблем, който засяга в дълбочина образователната система.

Основателна тревога буди нарастващата тенденция с неприсъствието на учениците в класните стаи. Проблемът е решим чрез безпристрастното отчитане, по електронен път, на присъствието в клас. Т. е. въвеждане на кредитна система – но не на входа на училището, а на входа на класната стая. За целта е необходимо да се изработят строги и ясно формулирани правила какво следва след натрупването на определен брой отсъствия.

Може да се използва платена форма за попълването на пропуснатите кредити, за да се получи право за участие в текущо, срочно и годишно вътрешно и външно оценяване.

7.1. С въвеждането на делегираните бюджети се задълбочи тенденцията учениците да отсъстват от учебни занятия. Училищата не са заинтересовани от загубата на ученици, които са носители на средства, поради което правилата за присъствие не се изпълняват стриктно. Просто натрупващите се отсъствия се извиняват поголовно в момента, в който достигнат критичната граница за изключване. Процесът изцяло се толерира от училищните ръководства.

7.1.1. С въвеждането на Държавните зрелостни изпити /ДЗИ/ се установи порочната практика, учениците от 12 кл. масово да не посещават учебните занятия. Установеният механизъм ДЗИ да се провеждат непосредствено /веднага/ след приключването на учебната година на зрелостниците – т. е. преди 24 май, породи този рецидив – индивидуалната подготовка за ДЗИ да се води по време на учебната година – естественно, с отсъствие от учебни занятия.

7.1.2. ДЗИ трябва да се провеждат най-малко един месец след приключването на учебната година за 12 кл. През този месец зрелостниците ще имат време да проведат своята целенасочена подготовка за ДЗИ. А електронното отчитане на присъствието ще ги върне в класните стаи.

7.2. Порочното начало се задълбочава и от факта, че университетите провеждат предварителни приемни изпити, което също води до масово отсъствие от учебни занятия, защото за педварителните изпити също се извършва чрез отсъствие от учебни занятия. Едва ли автономията на университетите ще бъде кръвно засегната, ако допускането до предварителни изпити бъде регламентирано.

7.2.1. Университетите да увеличат сроковете за записвания.

7.2.2. Проблемът с отсъствията е особено наболял. Но той не може да бъде решен с инцидентни, емоционално-истерични действия. Така той само може да бъде задълбочен. Защото ако изведнъж започнем да нанасяме всички отсъствия и не позволим на класните да ги извиняват, как ще обясним на родителите, че прилагайки буквата на закона, голяма част от децата им няма да завършат, заради натрупани отсъствия. Ако пък не прилагаме правилата, или, което е по лошо, ги прилагаме избирателно и субективно, то това ще доведа до катастрофални последици – защото в клас, много скоро, ще спрат да влизат и учениците от по-долните класове.

Тъй като проблема е от всеобщ характер той трябва да се постави на обсъждане на широка обществено-политическа основа с привличането на съответните отговорни и заинтересовани институции – местна власт, РИО, МОН, Народно събрание, изпълнителна власт, обществени и професионални организации.

Чрез досегашната практика на стихийни проверки само се снема отговорността от ръководните органи и тя се прехвърля на непосредствените изпълнители – учителите. Като цяло ръководствата на образователните звена /училища/ ограничават своята дейност до инцидентни контролни функции на повърхностно ниво. Не се търсят задълбочени решения.

8. Училищните настоятелства

Механизмът на вътрешен, непосредствен контрол върху дейността на управляващото директорско тяло, осъществяван от института на председателя на педагогическия съвет, ще се разшири и ще стане много по-ефективен чрез засилване ролята на училищните настоятелства.

8.1. Активната гражданска позиция, която се изразява чрез училищните настоятели, трябва да бъде активизира и стимулира законодателно. Участието в работата на училищните настоятелства да носи не само морално задължение и удовлетворение, но да дава привилегии и в същото време да вменява определени отговорности. Тяхното загърбване или съзнателно неизпълнение да има негативни последствия.

8.2. Въвеждане на ротационен принцип на участие в училищните настоятелства и тяхното председателстване /от 6 месеца до 2 години/. Дейността да приключва с отчет.

8.2.1. Ротацията да се осъществява на принципа: да се освобождава 1/3 от състава на настоятелството. Така ще се съхрани приемствеността.

8.3. Не е необходимо да се използват старите, досадни по характер форми при вземане на решения – чрез сбирки. Проучването на мнението на настоятелите може да се осъществява по електронен път – E-mail; Skype; Facebook. Човек трудно намира време в забързаното си ежедневие да посети училището на своите деца, но винаги има време да прочете един документ и да изрази своето становище /мнение/.

9. Образователна сфера

В своето развитие българското образование е безкрайно изостанало. То все още действа според разбиранията и образователните концепции на ХІХ век – и това съвсем не е пресилено. При съвременните средства за коммуникация, многообразни и бързо действащи източници на информация, направо е коштунство да се работи по учебни програми построении върху принципа на заучаването на информацията – под формата на произведения, фактология, формули или закони. Във ХХІ в. методиката трябва да се насочи към търсене на актуална информация и нейната свободна, творческа интерпретация.

Съвременната образователна система не може да се задоволява със заучаването на азбучни истини. Т. е. вече не е достатъчно да се генерират хора начетени и с прекрасна памет, които обаче не са с дълбоки умове. Такива умове, лишени от проникновеност, напомнят крайбрежно /каботажно/ плаване, което спокойно оперира в бреговата зона, но се страхува да навлезе в безкрайните морски простори. Големите кораби тръгват на дълъг път.

10. Работно време

Системни нарушенията се допускат при прилагане правилата за работното време на учителите. При установена норма за дежурства най-много до 6 часа, директорът системно принуждава колегите да дежурят по 8 часа, с което ги лишава от най-малко двата часа, предвидени за самоподготовка и усъвършенстване на образователните им умения, както е предписано по Колективния договор и Кодекса на труда. Въпросът бе повдигнат в края на 2015 г. когато по този въпрос бе направено запитване от МОН /№ 9105 – 382 от 27.11.2015 г. – приложение ІV – точка 10 „Все по-често се срещат училища и детски градини, в които директорите издават заповеди за осемчасов престой в сградата на учебното заведение, което противоречи на чл. 38 от КТД./. Истината е, че нарушенията на правилата за работното време е системна практика. За да е ясно, осем часовия работен ден, независимо дали е в учебно или неучебно време предполага осигуряване на работно място, на което учителите осъществяват своята самоподготовка и усъвършенстване на педагогическите си умения, чрез използване на специализирана литература. А в училищата учителите не притежават такива специални /лични/ работни места, в които да съхраняват и използват специализираната си литература. Поради тази причина, още от епохата на Възраждането българските учители използват личните си домове за самоподготовка и усъвършенстване. При осемчасов работен ден тава означава липса на достъп до специализирана литература, каквато учителите не могат да имат в училище, поради липса на утвърдено работно място. В интерес на истината нормативната уредба не е много ясна и създава условия за тълкования. Но директорите, които са наясно със съществуващото положение и в стремежа си да осигуряват нормални условия за развитието и усъвършенстването на своя педагогически персонал им осигуряват време за подобен род самоподготовки и усъвършенствания в рамките на 2 до 4 часа. Директорите, които използва осемчасовия работен ден само като наказателна мярка просто не се интересува дали и как техните учители се усъвършенстват.