Разразяващата се руско-българска война
За голямо всеобщо съжаление, колкото и да е жалко, такава война се води! Трябва дебело да се подчертае обаче и да се помни, че тази своеобразна Руско-българска война се води единствено на официално, политическо ниво. В нея идеологическите и политическите предпоставки са конюнктурни по характер и се отнасят за двете страни. Но, слава Богу, не засягат дълбоко вкоренените братски отношенията между двата народа.
В никакъв случай не оправдавам политиката, която се провежда в България през последните няколко години по отношение на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Опитът да се омаловажава освободителната роля на Русия не прави чест не само на политическата класа, независимо от какви мотиви се ръководи тя, но и на цялата българска нация. Стига се до парадоксалното изопачаване на историческата действителност, когато се говори за българското Освобождение, да се премълчава ролята на Русия. И ако все пак се споменава ролята й на Освободителка, то е някак между другото, редом с други националности – поляци, прибалти, фини и други, които са били съставна част на Руската империя, или други държави – взели участие в Освободителната война редом с Русия – Румъния, Сърбия, Черна гора.
Понастоящем официалната руска политика също не е безгрешна. И в никакъв случай не й прави чест, и не бива да заема позата на обидена. Русия също носи историческа вина за влошаването на българо-руските отношенията. И тази вина, за съжаление, се проектира в съвременните условия /виж статията ми „Русофилство русофобство в България“/.
В обективно исторически план прави впечатление, че по отношение на България, още след Освобождението и с определени промеждутъци досега, руските политици заемат позата на обидени и обръщат гръб на България. Тенденциозният характер на този тип политика си пролича и в позицията, която зае Негово Светейшество Руският патриарх Кирил при посещението му в България във връзка с честванията на 140-та годишнина от Освобождението /2018 г./.
В президентството патриарх Кирил произнесе многозначително слово, в което основният акцент бе разочарованието, че България омаловажава ролята на Русия за своето освобождение.
1/ Даже и на несведущите в апаратните игри им е ясно, че такъв тип, политически по характер, изказвания, се подготвят предварително и в никакъв случай не са плод на импровизации, случайни, или под напора на определени впечатления.
2/ Руските камери, които заснемат срещата на президента с Негово Светейшество, напускат веднага след патриаршеското слово и не заснемат отговора на българския президент. В последствие в руския телевизионен ефир се излъчва именно този непълен материал, който, меко казано, не отговаря не само на журналистическата, но и на политическата етика, ако въобще можем да говорим за такава.
Остава открит въпросът: защо патриарх Кирил е забелязал и обръща внимание на това, че руските войници са били споменати някак си „между другото“, редом с другите войни, но не е забелязал огромното множество от хора по време на честванията на Шипка, в Плевен, Стара Загора и другите емблематични за тази война места, както и в останалите български градове, където хората се стичаха, за да се поклонят пред подвига и костите на загиналите и пролелите кръвта си освободители, и да изразят своята признателност пред избавителката от вековното иго – Русия. И аз, заедно със своите ученици и колеги, с цветя в ръцете, бях един от онова огромно множество по градовете на България, което се стичаше да се преклони пред Освобождителите руси на Трети март. Българите помнят и никога няма да забравят своите Освободители.
Не е забелязал или не е искал – няма разлика. Обаче със своите действия е възбудил клакьорстващата камарила, която използва всеки повод да се нагнетява напрежение между руси и българи в тази своеобразна Руско-българска война, която всъщност се води за икономически интереси. И започват да се сипят обидни квалификации – от руска страна – вижте само програма „Вечер“ на канал „Русия 1“ от петък 09.03.2018 г. Направо срам да те хване за поведението на някой директори.
Съвсем естествено другата, русофобски настроената камарила в България, която също като руската няма нищо общо с Освобождението, се развихря в антируска истерия. И от всичко, което се случва в руското медийно пространство по въпроса за българското Освобождение, се изплискват най-големите гнусотии.
Интересното е това, че представителите на тези злощастни камарили, българската и руската, са прекомерно кресливи и почти успяват в своето старание да набият клин в братските отношения межде двата народа. Но ако тези хора, в своето усърдно служене на някакви прагматични интереси, не си дават сметка за бъдещето, то това не снема от нас отговорността, че всичко това се случва и ние го допускаме.
Редно е да се попитаме: Quid prodest – кому е изгодно?…
Обикновените руски и български люде, тези, които тогава и сега, в чист вид приемат свободата, не преследват никакви ползи. И едните – безкористно донесли свободата на един братски народ /такива са истинските чувства между руси и българи – те преди всичко са братя, а едва след това имат общи духовни, християнски ценности/, и другите, приели тази свобода, са го направили в един чист, устремен порив. Едните от благородство, а другите – с признателност. И това е истинското! Непреходното! Останалото е най-банално сметкаджийство. Същите тези сметкаджии, упреквайки, от името на Освободителите българите в неблагодарност, след Освобождението и 140 г. по-късно, предявяват облигации за плащания на нещо, към което нямат и ни най-малък принос. Думите са безсилни пред това! Quid prodest! Свободата и изгодата са несъвмистими.
Comments
No comment yet.