Размисли за един боксов мач
На 12 декември 2020 г в Лондон се състоя боксовия мач между световния шампион в тежка категория Антъни Джошуа и претендента за част от неговите титли Кубрат Пулев. Самият мач е второто върхово постижение в професионалната кариера на българския боксьор. И това е неоспорим факт, достоен за адмирации.
От развоя на мача обаче ясно си пролича, че победата на А. Джошуа е била предопределена. Основната слабост на К. Пулев се състоеше в това, че той отново, както и в мача си с Владимир Кличко /2014 г./, видимо не е създал екип, способен да анализира и изработи възможно най-правилната стратегия и тактика за конкретния мач. В мача си с украинеца българският боксьор бе абсолютно беззащитен срещу, оказалите се – за него, както и за много други боксьори, убийствени леви крошета на Владимир Кличко. Крошета, които бяха основен, при това – добре известен в боксовите среди специалитет на украинеца.
Спецификата на професионалния бокс се състои в това, че срещите се определят отрано. Това дава възможност на професионалните боксьори, за разлика от аматьорите, да проведат целенасочена подготовка. Тя се изразява в изследване на конкретния противник, така че да се разкрият неговите силни и слаби страни. Работа на щаба-екип е да изработи /заедно със своя боксьор/ най-добрата възможна стратегия, която да е съобразена с особеностите на дадения противник. Освен това мачът между Джошуа и Пулев бе отлаган няколкократно, което даваше допълнителни възможности за отработване на действени оперативно-тактически прийоми срещу бъдещия съперник.
От поведението на българския боксьор стана ясно, че нищо такова не се е случило. Картината от 12 декември в много отношения повтаряше грешката, допусната при подготовката на мача с Владимир Кличко. Не е била проведена конкретна подготовка за мач с конкретно назован противник. Срещу убийствените ъперкъти на Джошуа, Пулев нямаше никаква защита. А предварително бе известно дори и на непосветените, че ъперкътите не само са специалитет на британеца, но и негово изключително мощно оръжие. Именно с тези ъперкъти Антъни Джошуа още от началото на мача започна да разтърсва българския боксьор и в крайна сметка го извади от боево равновесие.
Трябва да се отбележи, че освен добър професионален екип, К. Пулев нямаше и подходящ професионален треньор. Той неблагоразумно си е позволил да запази стрия си треньор още от битката си с Вл. Кличко. Уили Вегнер наистина оставя трайна следа със своята треньорска кариера, но в аматьорския бокс. И, както си пролича, запазва този си аматьорски манталитет и се опитва да го прилага и в професионалния бокс, което даде отрицателно отражение върху играта на Кобрата и в двата претендентски мача.
Причината не бива да се търси само в това, че Уили Вегнер, поради заболяване, не присъства на самия мач в английската столица. Причината по-скоро трябва да се търси в това, че подчинявайки се именно на тази аматьорщина, при атаките на британеца Кубрат държеше ръкавиците си над главата и се опитваше да предпазва лицето си с лакти. А това даде възможност на Джошуа да вкарва безпрепятствено тежките си ъперкъти.
Особено драматичен за К. Пулев бе третия рунд. Мощните ъперкъти на британеца извадиха от боево състояние българския боксьор. Беше толкова силно разтресен, че претърпя два тежки нокдауна, като при втория изпадна в паника и се опита да избяга, но въжетата му попречиха. Тогава обърна гръб на противника и се свря в ъгъла…
Де факто изходът на мача бе решен именно в този съдбоносен, трети рунд. Въпросът е: защо Джошуа го продължи чак до деветия? След този злощастен за българина трети рунд, британецът можеше да приключи мача във всеки един момент. Вярно, впоследствие К. Пулев се опитваше да демонстрира активност до деветия рунд, но тези опити като цяло бяха съвсем вяли и не представляваха никаква опасност за британеца. Поучен от набързо придобития си в този мач горчив опит, българинът се опитваше да нанася удари, но без да рискува. От дълбочина. Поради което атаките му бяха лишени не само от сила, но и от динамика и това даваше възможност на Джошуа да ги избягва в тяхната основна част.
Множество са факторите, които водят до решението мачът да не завърши още в четвъртия, най късно – в петия рунд, както това се случи в двубоя с В. Кличко. Боксирането на К. Пулев обаче не беше един от тези фактори. Основният бе, че британският екип и самият Джошуа оцениха пълната безпомощност на Кобрата и решиха да удължат неговата агония заради шоуто.
В действителност интересът към мача, а оттам – и неговата гледаемост – не беше много висока. Въпреки евтината популярност, която Пулев си спечели с целувките, раздадени в Америка, за широкия кръг от публиката той си оставаше неизвестен. Но все пак става дума за огромни пари, които се въртят в професионалния бокс. Това са залагания, телевизионни права, реклами и други.
Тълпата иска зрелище и британците решиха да и го дадат. Само заради шоуто мачът се игра до деветия рунд при пълно и безусловно превъзходство на А. Джошуа. След третия рунд той умело водеше и контролираше останалата част на двубоя.
Естествено, не можеше да си позволи да не го завърши по подобаващ са себе си начин. Реномето му на безкомпромисен боец го задължаваше да приключи мача с експлозивен нокаут. Така дойде закономерната развръзка. В деветия рунд Кубрат Пулев бе пратен окончателно на пода. Именно заради шоуто, а не заради своето боксиране, Кубрат Пулев получи от британците невероятната възможност да излезе от този двубой с известно достойнство.
Хубаво е човек да се поучава от грешките!
Comments
No comment yet.