Протестна нота

От гражданина на Република България и Европейския съюз Владимир Зротев

Поради липса на достойнство и достатъчно самочувствие от страна на днешната политическа класа на България да защити изконните, суверенни интереси на страната ми си позволявам, като частно лице, да изразя остър протест срещу грубото вмешателство и открития шантаж, на който е подложена моята държава. Определени лица от различни институции на страни членки на Европейския съюз, си позволяват безпардонно да дискриминират, дискредитират и обидно да подценяват моята страна в политическо, икономическо, социално и културно отношение.
Ще се спра на два много типични случая.

В началото на настоящата 2013 г., във връзка с избухналите в страната протести, частично насочени и срещу безмилостното ограбване на българското население от страна на външни, икономически структури, станахме свидетели на едно безпардонно вмешателство. В свое изявление министър-председателят на Чехия – Петр Нечас /който в последствие подаде оставка „заради корупция и злоупотреба с власт”/, открито се намеси в работата на Главна прокуратура на Република България, съчетавайки претенции за недосегаемост на чешкия енергиен холдинг /ЧЕЗ/ с открит шантаж, че при неблагоприятно развитие на отношението към чешкото енергийно дружество, България няма да получи чешката благословия за включването ѝ в шенгенското пространство.
През юли 2013 г., в свое обръщение към различни отговорни фактори на Европейския съюз, друг представител на европейския управляващ елит, германският депутат Ханс-Петер Уул, под формата на загриженост, че „организираната престъпност и олигарсите се готвят да плячкосат страна /т. е. България – б. м./ на Европейския съюз”, си позволява да раздава обвинения и присъди без ясно изразени доказателства. В своето изявление германския депутат не се задоволява с „подготовката за оплячкосване”, но и задълбочава своите псевдотревоги с „обезсилването на правовата държава и борбата с организираната престъпност”, и стига до „подозрението” – обосновано или не, не е съвсем ясно, – с което той лично гледа на контраразузнавателната организация ДАНС. И това му дава основание, без съд и следствие, да произнесе присъда и да издигне призив „членката на ЕС България да бъде порицана и санкционирана” заради „подкопаването на правовата държава”. Опирайки се на горните примери, както и на факта, че посланиците на страните от ЕС, които основно се занимават с лобиране, смятам, че е редно да се попита: Кой още има вина за подкопаването на правовата държава в България?

Явно увлечен от блестящите си идеи за порицание и санкции на една беззащитна страна, депутатът от Бундестага започва безпардонно да гази основните принципи на парламентарната демокрация, като дава съвети и предписва мерки как да функционира демокрацията, позволявайки си да порицава парламентарно представена партия и да налага мнение какво да бъде отношението към нея – „членката на Европейския съюз България да не зависи от десни екстремисти”, с което, навярно несъзнавайки, подменя народния вот, което е доста странно за един изтъкнат и загрижен парламентарист.

Не прави чест на германските политици да се държат назидателно с една страна, която и в двете световни войни през ХХ в., за своя зла участ, е била верен и последователен съюзник на Германия. Нима паметта им е толкова къса, че забравят кой носи основната вина за неосъществените национални идеали на България след привличането ѝ в германска орбита. И кой хранеше и обличаше немските войници по време на техния т. нар. „източен поход“ през Втората световна война и че разходите за тези храни и дрехи все още не са покрити.
Това, че никой не им е потърсил сметка досега, не означава, че дългът е опростен. Една бедна и ограбена от самите германци страна не може, няма право да проявява неотговарящо на финансовото ѝ състояние великодушие.

Ако господин Ханс-Петер Уул е толкова загрижен, че десният екстремизъм взема връх в България, защо не се скара, по същия повод, на холандските екстремисти, които спряха България по пътя ѝ към Шенген, и защо не препоръча Холандия, с цел да се освободи от зависимостта си, да бъде „порицана и санкционирана”?

Моят призив е: НЕ СЕ МЕСЕТЕ във вътрешните ни работи! Защото може само да попречите. Българският народ има потенциала и зрелостта да се справи – което е показвал не един и два пъти. Неслучайно хората са на улицата и протестират. Вмешателството на Европа и заплахата за евентуални санкции само подронват усилията и водят до разколебаване на гражданското общество в усилията му да намери своето истински демократично и правово лице. „Загрижеността” на политици от типа на г-н Ханс-Петер Уул само дават основание на загубилите изборите политици да пророкуват апокалиптично в опита си отново да се върнат в политиката: „Вървим към замразяване на членството ни в Европейския съюз” – М. Кунева. А заплахи от такъв характер, както навярно сами се досещате, не са помощта, от която се нуждае България.

С уважение: Владимир Зротев

П/П Нотата бе написана и изпратена до различните централи на Европейския съюз през 2013 г, но както се вижда е актуална и понастоящем.