Сенчестият бизнес търси всевъзможни начини да легализира своите капитали. Измислят се различни хитроумни схеми, но резултатите като цяло не са особено задоволителни. Препирането на пари, придобити по престъпен начин чрез банковата система, не е особено надеждно. Рано или късно всичко излиза наяве. Най-вече, когато се загуби протекционното благоволение на властимащите.

Досегашната практика показва само един безотказен начин за пране на пари. И той е – чрез адвокатите. Нелегалните пари преминават в ръцете на всевъзможни юридически кантори и така без остатък се изпират. Е вярно, при това положение се сменя и собствеността, но това са само скучни детайли.

Питам се дали има работещи механизми, които да изследват чистотата на заработените адвокатски хонорари. С какви средства са заплатени те? С легални или нелегални?…
Като цяло облагодетелствуването за сметка на нечистите пари е много голямо. Като се започне от властта – политическа, административна, съдебна и финансово- икономическа. Интересите в това отношение са много големи и разнопосочни по характер, но ги обединява извечният човешки стремеж за облагодетелствуване чрез осребряване на съответното положение, естествено за сметка и на гърба на престъпността. Поради това тя, престъпността, и особено – организираната – е вездесъща! Не подлежи на унищожение!

Срастването на престъпността с държавата достига своето съвършенство, когато властта става престъпна.

Възниква съвсем основателният въпрос: какъв е смисълът от трупането на мръсни пари, след като няма надеждни способи за тяхното изпиране? Те могат само да бъдат подарени в хода на шумни съдебни процеси!