Прагматизъм и наивност
Какво е отношението между прагматизма и наивността? Спомням си, че през 2005 г. по покана на президента Георги Първанов България беше посетена от президента на Италия Карло Чампи. Със себе си той водеше 70-80 представители на италианския бизнес. Целта бе да се проучат възможностите за инвестиции в България.
Всички, политици и медии, бяха изпаднали в еуфория. А тя бе породена от сладостни очаквания.
Както и да е, но от нас зависеше дали ще успеем на привлечем качествени инвеститори, които да вложат капитали в дългосрочни индустриални програми, които да развият българската икономика.
Считам, че тогава, поддавайки се на очарованието на видимостта, не бе прозряна същността на събитието. Италианското посещение не беше забулено в някаква тайнственост. Посланията бяха пределно ясни. Хората дойдоха след като вече бяха посетили, със същата цел, Китай и Индия.
Сигурен съм, че в духа на традиционното българско гостоприемство сме им разтворили всички врати, за да ни разгледат добре – отвън и отвътре. При такъв тип посещения се пие вода направо от извора. Т. е. – се показват всички предимства на евентуалното инвестиране.
Уверен съм и в друго, че пак в традиционен дух сме се похвалили как добре се развиваме и колко сме близо до членство в Европейския съюз. А от това следва, че страната ни в най-скоро време ще се превърне в бяла, за бели хора.
Редно е обаче да си зададем въпроса: вие къде бихте вложили парите си, ако имате излишни такива – там, където за жълти стотинки можете да си наемете работна ръка и евтини суровини и при това на вас ще гледат като на благодетел, или там, където в най близка перспектива условията максимално ще се приближат към традиционната среда, в която развивате вашия бизнес?
Лично аз бих отишъл в Китай или Индия. Или просто, за да не си създавам излишни главоболия, бих си останал у дома.
При това положение трябва ли да се сърдим на италианците, че най-вероятно са ни пренебрегнали? Хората просто си гледат интереса. Въпросът е дали ние сме направили необходимото хем да сме традиционно гостоприемни домакини, хем да защитим, по един достоен начин нашия собствен интерес.
Всички искат да търгуват. Логиката е пределно проста. Когато изнасяш стоки, печелиш пари. Когато внасяш стоки, губиш пари. Печалбата е в основата на модерното развитие. Тя е философията на това развитие. Не бива да забравяме обаче, че търговията не само причинява войни – тя самата е една нестихваща война, защото в основата ѝ е заложена конкуренцията.
Както ни учи Лао Дзъ: пътят на войната е лъжата. Ако си силен, покажи слабост. Ако си слаб, покажи сила. Това е стратегия, която е присъща и на търговските войни.
Ако нашата стратегия е била, а подозирам, че е била точно такава, да се разголим пред гостите и на всичко отгоре да се хвалим – то това е лоша стратегия. Защото хората не се пристигнали да лапат мухи. Просто ще си направят съответните изводи, ще ни потупат, от любезност, благосклонно по рамото и ще си заминат. Дали ще се върнат? Едва ли само за черните ни очи?!
Необходимо е на тези хора да им се даде нещо рационално, за да станем привлекателни в техните очи. Данъчен рай не можем да им предоставим. Зависимостта ни от Европа е много голяма. Но България има известни предимства пред Китай и Индия. На първо място това е общата висока интелигентност на нашия народ, което го прави способен да развива производства от значително по-сложно естество, с дългосрочна насоченост и постигане на по-добри резултати, отколкото това е възможно в Китай и особено в Индия, където населението е полуграмотно в своята масова част. Не е за пренебрегване фактът, че в нашите географски ширини има благоприятни условия за развитие на високопродуктивно земеделие и на негова основа да се разгръща преработваща промишленост. А това е една от силните страни и на италианската икономика, но и на италианските интереси.
Разумът, а не емоциите движат света. Чувствата могат да мотивират едно или друго действие, но в крайна сметка то трябва да се обоснове разумно. Моделът първо да се направи нещо, пък било то, каквото и да е, а после да се обосновава разумно, е порочен.
Най-сигурният начин да се загуби една битка, е да се позволи еуфорията да надделее над разума.
По материал от: 19.04.2005 г.
Comments
No comment yet.