Полша с широка ръка се освобождава от оръжейните си запаси, натрупани в периода на Варшавския договор (1955-1991). Пласира ги в Украйна за нуждите на войната ѝ с Русия. Полската всеотдайност е стимулирана от американците, които са обещали на поляците да получат 1 милиард долара от предизвикващия всеобщо удивление парадоксален „Фонд за мира”, който в противовес на очакванията се занимава с военни производства и доставки. Условието обаче е тези пари да се похарчат за закупуване на американски и южнокорейски гаубици, танкове, ракетни установки и бойни самолети.

Американците никога нищо не губят и за нищо не се порязват. Винаги трябва да са на печалба, не само политическа, но и финансова. Дори южнокорейските военни материали, заложени в изискването за получаването на този милиард, в никакъв случай не са някакъв благороден жест към азиатската страна. Въоръженията с произход Южна Корея със сигурност се произвеждат в икономически структури с господстващо американско капиталово присъствие. Общоизвестно е, че Америка отдавна е изнесла доста голям обем от тежките си производства в страни с евтини суровини и евтина работна ръка.

На практика се получава следната прелюбопитна картинка: Вие предайте старите си оръжейни системи на Украйна, и ние ще ви дадем 1 милиард долара, с които обаче се задължавате да си купите военни материали от нас.

Този дар обаче на поляците ще им излезе доста солено. Защото какво толкова може да се купи за 1 милиард? Това е само капка в морето при едно цялостно превъоръжаване на полските въоръжени сили, което очевидно ще се осъществи под американска опека. Т. е. харчовете задължително ще бъдат на много по-голяма стойност от първоначалната сума, колкото и да е впечатляваща. И освен това при тази сделка истинските плащания тепърва предстоят. Цялата тази сложна новопридобита техника наложително изисква скъпоструваща поддръжка и добре обучен, следователно – скъпоплатен персонал.

Voila! Кой би казал, че американците не са добри търговци. Очевидно – даже са мнооого добри!