Поглед върху най-новото българско развитие
При един освободен от традиционните предразсъдъци и пристрастия, тоест обективен поглед върху процесите и явленията, протекли в България от средата на 40-те години на ХХ век до първите две десетилетие на ХХІ век се очертава следната картина:
До 9-ти септември 1944 г. България е икономически слабо развита, предимно аграрна страна с нископродуктивно дребно стоково производство.
За близо три десетилетия настъпват сериозни количествени и качествени изменения. С решаващата помощ на Съветския съюз /както и да си кривим душата, това не може, да не се отбележи/ страната се превръща във високо развита индустриална държава с отраслови постижения в областта на тежката промишленост – металургия, машиностроене, корабостроене, тежка химия и др., с развита лека промишленост и рентабилно селско стопанство.
През 80-те г. на ХХ в. вследствие на кризисните
процеси, обхванали световната икономика, стопанският потенциал на България изпада в рецесия, която обуславя радикалните политически промени, осъществени в края на 80-те и началото на 90-те години. В хода на демократизиранито на страната се установява едно преднамерено безвластие, вследствие на което целият наличен промишлен и селскостопански потенциал е разграбен от определени политически кръгове, а в последствие, поради некадърно управление, е тотално унищожен от приватизатори и ликвидатори. Икономическите структури в своята огромна част престават да действат. Хората остават без препитание – т.е. очертава се и една закономерна по характер тежка социална картина, предизвикала масова емиграция.
Едва в началото на ХХІ век започва анемично съживяване главно в областта на селското стопанство и отделни клонове на лекопреработващата промишленост.
Равносметката: с помощта на бившия Съветски съюз изостанала аграрна България за кратък период от време се превръща в индустриална сила. В новите социално-икономически условия, установени вследствие на измененията, настъпили в края на 80-те и нач. на 90-те години, България като страна, стремяща се към интеграция със Запада, а по-късно и гравитираща в западноевропейската орбита, загубва промишления си облик и отново се връща към стадия на подчертано аграрното си развитие, което обаче не е цялостно, а обхваща само отделни сфери.
Много е важно не само от кого получаваш помощ, но и кой отваря своите пазари за твоите изделия.
В новите интеграционни условия при наличие на отворен, свободен пазар се създават условия морално остарелите производства постепенно да се усъвършенстват, да станат ефективни и конкурентноспособни. Но за целта са необходими стратегическо мислене и планомерни дългосрочни действия, които в крайна сметка да доведат до съхранение и доразвитие на постигнатата с кървав пот индустриализация. Всъщност българската управляваща класа избира най-лекия, но безотговорен път, при който се установи господството на неистовия стремеж за бърза, лесна и сигурна, макар и минимална, печалба без съобразяване със трагичните социални аспекти на един такъв избор.
Загубата на съветско-руското сътрудничество, което доведе до затварянето на тези необятни пазари, при трудната пропускателност на стеснените европейски пазари и неумението на българската бизнес класа да управлява капитали, до голяма степен обусловено и от политизирането на икономическите процеси, довежда България през първите две десетилетия на ХХІ в. до състояние на пълна и непреодолима дистрофия, затвърждавата статута на страната като слабо развиваща се икономически, с мизерстващо население.
Comments
No comment yet.