Отсъствие от учебни занятия
Основните фактора, довели до масовото отсъствие на ученици и студенти от учебни занятия, са следните:
Първи фактор. Веселин Методиев – министър на образованието по времето на СДС. Поради криворазбрана демократизация на учебния процес, която се дължеше на ниска демократична култура, въведе правото да се допускат до 65 неизвинени отсъствия. При ниската демократична култура на самите обучаеми това доведе до тотално рухване на дисциплината. Свободата се изроди в анархистична свободия.
Последвалите трескави опити злото да се поправи не дадоха необходимите резултати и порокът се задълбочи. Злият дух вече бе изпуснат. Процесът стана необратим!
Впрочем, по време на същия министър бе взето и решението за въвеждането на задължителните матури. Решението предизвика ученически и родителски протести. И като връх на всичко самият министър В. Методиев, вече в качеството си на обикновен депутат от опозицията, взе активно участие в тези протести, като се явяваше по трибуните на митингите, организирани от неговата партия – тогава СДС.
Всичко е въпрос на морал! Или на надеждата за късопаметност.
Втори фактор. Учениците от 12 клас завършват на 15 май. А на 21 и 23 май се провеждат Държавните зрелостни изпити /ДЗИ/. Кардиналният въпрос е кога зрелостниците ще могат да се подготвят за тези изпити? Този кратък срок не им дава почти никаква възможност, освен за сметка отсъствието от редовни учебни занятия – порочна практика, която се установи след въвеждането на ДЗИ.
По предходната система за провеждане на зрелостни изпити учебните занятия приключваха на 24 май, а матурите се провеждаха през юни.
Впрочем, идеята за въвеждане на ДЗИ бе лансирана заедно с обещанието, че с оценките, получени на зрелостните изпити, ще се кандидатства в университетите. Тава обещание, несъобразено с автономията на ВУЗ, не беше доведено до край.
Третият фактор са предварителните изпити в университетите. Първо, подготовката за тези предварителни изпити също се осъществява за сметка на присъствието в учебни занятия, защото право да кандидатстват получават незавършили образованието си зрелостници. Вярно е, че такава система съществува в западните университети. Но там се кандидатства само по документи, а не с явяване на изпити. Т. е. нарушава се изпитната субординация и зрелостните изпити остават на заден план. А би трябвало да бъде обратно. Второ, получаването на студентски права още след предварителните изпити, провеждани преди окончателното завършване, обезсмисля по-нататъшното седене зад ученическите банки. Всичко се оставя на доизживяване. В дадения случай университетската автономия влиза в крещящо противоречие със завършеността на предходната образователна форма.
Четвърти фактор. Възможно ли е в новите условия да се постигнат работещи, продуктивни принципи в образователната сфера, които да водят до повишаване на образователните равнища? А един от главните фактори в това отношение е посещението на учебните занятия. Прави впечатление, че на институционално ниво – МОН, РУО, се правят опити за контрол на посещаемостта на учебните занятия. Но те не са ефективни, защото: първо – имат кампаниен характер. От друга страна е ясно, че ако се въведат системни мерки за институционален контрол, то това би довело до масово закриване на паралелки, където посещаемостта е много ниска, та дори и на цели училища. А това влиза в противоречие с законоустановените национални и европейски норми, които изискват обхващането на подрастващите в образователната сфера.
Второ, не се предприемат мерки по преодоляване на натрупаните с времето противоречия от типа на посочените по-горе например.
Comments
No comment yet.