Колеги, безкрайно съм възмутен от вашето безразличие.

Безразличието, с което доброволно давате съгласие да бъдете уволнявани, да бъдете нископлатени, ограбвани /това не е голословно твърдение/ и, не на последно място, унижавани. И защо? Защото сте съгласни на всичко, само и само да не правите нищо. Дори и минималното – да изслушате една група въпроси, които са пряко свързани с вашата битност на учители, под благовидния предлог, че искате да се приберете в къщи. Е прибрахте се… И какво?!

Ако бяхте проявили малко търпение, щяхте да видите, да чуете и да се убедите, че има пари в бюджета, стига правилно да бъдат разпределени средствата – но не по искането на една или друга институция, а съобразно интересите на гимназията, в рамките на законовите възможности. А такива съществуват! Повярвайте!

С безразличие се оставихте да ви принудят да гласувате 5, вместо нужните за нашето оцеляване 6 паралелки. На практика направихте живота на административното ръководство по-лесен /затова и то беше толкова единно-настъпателно срещу вас/, но от това няма да ви бъде по-леко на вас самите, защото всъщност се съгласихте да бъдете съкращавани, без да са изработени ясни критерии и правила, от които ръководството тенденциозно се дистанцира.

От вас се иска минималното, да вниквате в дейността на институцията, за която работите и да заемете позиция. Настъпило е такова време – всеки да заеме определена позиция, а не да се оставя на течението, ограничавайки се само да роптаете до безкрайност.