Образование и възпитание
Не разбирам защо в образователната сфера се въвеждат модели, които не могат да бъдат обезпечени социално. На всичкото отгоре са и изкопирани.
Да вземем за пример нововъведените допълнителни ваканции за учениците. Европейските /в частност френските/ ученици имат такива ваканции, но са разработени социални програми, които са обезпечени със съответния ресурс за родителите на учениците. Особено в младшите класове. В развитите държави грижата за възпитанието е предоставена на родителите и затова се е наложила практиката единият от родителите да не работи. Поради това разработените държавни програми са обезпечени финансово, за да може семейството не само да съществува, но и да обезпечи в максимално най-добра степен възпитанието на децата в една благоприятна среда, където се съчетават образователни със семейни практики.
У нас есенни ваканции като такива вече има, ала няма налични програми, които да финансират почивките на децата и техен родител по време на ваканциите. Даже напротив! Ваканциите, в този им вид, се превръщат в бреме за родителите. За да оцелее българското семейството като правило и двамата родители работят, за да се грижат за физическо оцеляване не само на децата, но и на цялото семейство. Следователно, когато децата не са на училище, а родителите са на работа, фактически няма кой да се грижи за възпитанието на децата.
Comments
No comment yet.