На 28 февруари (2025) украинският президент Володимир Зеленски бе приет в Белия дом от новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Срещата бе доста бурна. Срещу украинеца с настървение се нахвърлиха както президента, така и неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс, и държавният секретар Марко Рубио. Всичко приключи с това, че Вл. Зеленски артистично напусна Овалния кабинет. Според някои наблюдатели просто е бил прогонен като непослушен ученик, заради лошо поведение. Въпрос на тълкувание.

Веднага обаче се намериха „познавачи“, които, задоволявайки се с видимото, без да са в състояние да вникнат в същността, с присмех определиха фиаското като „самопрострелване“ на Украйна в крака.

Трябва да е ясно обаче, че процесите, свързани с войната в Украйна, многократно надхвърлят рамките на този локален конфликт.

Независимо от нашите пристрастия, трябва да отбележим, че въпреки безмилостния натиск от страна на американците, украинският президент показа нещо нетипично в днешно време – ДОСТОЙНСТВО! – независимо от безизходното положение, в което се намира не само той, а и страната му като цяло. Вярно, че още на другия ден, притиснат от свои и чужди, Вл. Зеленски даде заден ход и падайки на колене, започна да моли за прошка и горестно да се вайка и извинява.

Но фактът си е факт. И на американците им стана ясно, че не могат да се перчат, както им скимне, и да получават каквото си поискат, без да се съобразяват с когото и да било. Все пак в случая си имат вземане-даване със славяни. Вл. Зеленски, макар и евреин по произход, все пак е израснал и е възпитан в славянска среда. Мръсната руска псувня, която пусна на изпроводяк от Овалния кабинет, е достатъчно показателна за неговея манталитет. Жалкото е, че американците трябваше да го разберат по неприятния начин. За Джей Ди Ванс и Марко Рубио тези неща са непонятни, но за Д. Тръмп, живял и живеещ доста години в съпружество със славянки, това, меко казано, е непростимо. А тепърва му предстои да работи с Владимир Путин?!…

Жалкото е, че такова нещо като достойнство е качество, което е трудно откриваемо сред политическия елит на съвременния свят. Най-вече в Западния, чиито лидери безропотно приеха унизителните упреци, на които безпардонно ги подложи американският вицепрезидент в Мюнхен (Конференция по сигурността 14.02 2025 г.).

Но това е само едната страна на многопластовата политическа игра. Трябва да е ясно, че:

1/ Зеленски се противопостави на един нагъл по характер диктат, за да защити интересите на собствената си страна. Колко биха проявили такъв кураж?;

2/ И не пожела да се предаде по най-лесния начин, защото, освен националния интерес, по всяка вероятност се опита да защити и себе си. Според ширещата се информация, американците вече са го отписали и му препоръчаха да търси спасение в Париж (Илон Мъск), а и освен това декларираха, че ще направят пълен одит как Киев е харчил парите на Америка: „Време е да открием какво всъщност се случи със стотиците милиарди $, изпратени на Украйна“ (пак той).

Въпросът има и друга страна. Редно е да се запита човек, откъде се взе целият този кураж във Вл. Зеленски. Някои са склонни да виждат в него само „кокаиновия клоун“ (Дмитрий Медведев), или просто „някакъв клоун“ (Доналд Тръмп), което не е достатъчно за изграждане на един цялостен образ. Тук значение може да има неговата етническа принадлежност. Общоизвестно е, че т. нар. „дълбока държава“ в немалка степен е под въздействащото влияние на мощно еврейско лоби, и то – не само в САЩ. Дали не е бил окрилен именно по тази линия?… Именно срещу това лоби се възправя върхушката около Д. Тръмп в опита си да им дръпне черджето под краката. Въпросът е кой ще надделее в крайна сметка.

По всяка вероятност одитът, за който говорят американците, ще засегне и Европа. Но нея, в последно време, кой я брои? Особено – след видимото охладняване на САЩ към нея. Мюнхен е достатъчно показателен в това отношение. Вярно е, че европейските лидери продължават като омагьосани, с непонятно упорство, да „подкрепят безрезервно“ усилията на Украйна срещу „агресора“ – користно внушение, в която вече никой не вярва. „Русия не иска да нахлуе в западна Европа. Тази обявена заплаха е фантазия, създадена от военнопромишления комплекс на САЩ“ (The Guardian). Въпреки това, на 24 февруари (2025) в Киев, във връзка с третата годишнина от войната, западните страни, предвождани от Урсула фон дер Лайен, анонсираха мощна подкрепа за Украйна. ЕС се ангажира да предостави 3,5 милиарда €, и то – още през март. Отделни страни-членки на Европейския съюз и Атлантическият алианс, също поеха непремерени ангажименти. През 2025 г. Испания обещава да предостави 1 млрд. €, Великобритания – 4,5 млрд. £, Норвегия – 3,5 млрд.€, Канада – 25 бронирани машини, четири тренажора за F-16, боеприпаси и 5 млрд $. В тази редица са се подредили и други, по-дребни членове на отбранителния пакт, които се простират според чергата със значително по-малки суми. На фона на скъпоструващата технологична война, която се води на Изток, е ясно, че като цяло това са просто трохи. Какво да се прави? Безсилието рядко се родее с разума, особено когато е подвластно на атрофирал реваншизъм.

Истеричната настойчивост на ЕС в подкрепа на Украйна изглежда странна на фона на военните сводки от Източния фронт, които недвусмислено говорят за очертаваща се близка победа на руските войски. Въпросът не е в това, откъде ще се вземат тези пари… А под каква форма ще бъдат предоставени. Като безвъзмездна помощ, или на вересия? Съобразно установената досега практика, най-вероятно – на вересия, т. е. с отложено плащане, което, от една страна означава, че мръсната търговия ще продължи до последно. Но от друга възниква основателният въпрос: дали зациклилите евроатлантици са си направили добре сметката, при условие, че Украйна губи войната и ще бъде третирана като победена страна. Въпреки очакванията за скорошен мир, руската военна машина действа с неумолима настойчивост. А това означава, че вследствие на късогледата политика, провеждана от брюкселската бюрокрация, ЕС рискува да не може да си вземе вересиите. Победените първо плащат на победителите и чак след това, каквото остане – за донорите.

За разлика от Европа, САЩ имат стратегия, за измъкване от положението на губеща страна. Американците си присвояват функцията, не просто на посредник, а на главен преговарящ. Целта – както винаги – е да се извлече максимална полза. Тръмп недвусмислено заяви: „Ние трябва да се погрижим за нашите пари“. А в тази политика няма място нито за Украйна, нито за колективния запад.

Еманюел Макрон и Киър Стармър правят неистови, но доста нескопосани опити (срещите на избрани в Париж на 17 и 19 февруари и сбирката за ограничен кръг от страни в Лондон на 2 март 2025 г.), да се представят за фактори в голямата политика, с определена визия за спиране на войната, която, впрочем, самите те предизвикаха. Но за голямо тяхно съжаление Европа не е включена в пазарлъка, което е сериозен удар върху тяхното самолюбие. И най-вече върху интересите на страните-членки на ЕС.

В политиката няма нищо случайно. Д. Тръмп иска от Европа да харчи 5% за своята отбрана. Е. Макрон и К. Стармър хитруват и с бодър оптимизъм предвиждат някога в бъдеще време да започнат да отделят за отбрана 3-3,5 % от БВП. При условие, че обявеният от тях агресор, Русия, харчи 10%. Храбростта на французите и англичаните, лишени от чувство за достойнство, се простира до истеричното искане САЩ все пак да гарантират тяхната сигурност. Всеки се спасява, както може!

На американците им е ясно, че Русия няма и не може да си позволи просто ей така, както се казва: „за Бог да прости, или за едното потупване по рамото“, както на времето се подиграха с Михал Горбачов – да спре войната. Тя ще предяви доста тлъсти сметки за погасяване. И някой трябва да ги плати! А, както е известно, плащат победените. Със своето безогледно упорство ЕС буквално се самопоставя на грешната страна. И едва ли Вл. Путин ще им позволи да се измъкнат безнаказано.
Създава се впечатлението, че т. нар. „колективен запад“ не е наясно с новите политически реалности и нагласи. Видно е, че се извършва усилено преструктуриране на световното политическо пространство, при което, както и след Втората световна война, ще се пристъпи към преразпределение на света на сфери на влияние. Д. Тръмп и Д. Д. Ванс усилено говорят, че „пренастройването към многополюсен свят е отчаяно необходимо“ (The Guardian).

В коя ли сфера ще попадне бедната България, по отношение на която Америка няма абсолютно никакви интереси?!

Но като цяло отново ще падне ново, още по-ожесточено пребоядисване.

С вълците трябва да се вие по вълчи. Труден! Много труден живот!

Най-вече за овчето политическо стадо!