Нашата азбука

  • Next Post
  • Предишна статия

Нашата азбука

/размисли за фалшифицирането на историята/

            Пак е 24-ти май. И за пореден път някои използват свещената за българите дата, за да се правят на интересни и да упражняват своя отявлен негативизъм, раздухвайки поредната истерия.

Като човек и историк, клишираното твърдение, че 24-ти май – Денят на славянската писменост е „най-българския празник“, винаги е будило в мен смесени чувства. Просто, защото е противоречиво по характер. Но истинското ми възмущение се поражда от грубите исторически фалшификации по тази тема.  А те се правят в един неистов опит да се обслужват конюнктурни каузи, които като правило са  пристрастни идеологически, ангажирани политически и лишени от научна обоснованост.

В свое интервю по БНТ /излъчено на 25 май 2020 г./  филологът, професор Кирил Топалов* твърди следното: „Няма как Кирил и Методий да са създали славянската азбука, тъй като славянски език няма“ /news.bg/. На пръв поглед доста интересно хрумване, но изцяло лишено от основание.

Не е извинение, че господин професорът е само филолог. Той или не е в състояние да се ориентира в развитието на историческите процеси, или, надскачайки прага на своите компетенции, прави груби фалшификации при построението на своята теза. Редно е да го попитаме кога е нямало славянски език: тогава – при създаването на писмеността, или сега? Към днешна дата е трудно да говорим за славянски език, но не и когато се разглеждат процеси, развили се в средата и втората половина на IX век. Твърдението, че „славянски език няма“ е продукт на псевдонаучно,  механично по характер, смесване на исторически условия. И не представлява ценност!

Освен това г-н професорът твърди, че: „Кирил и Методий създават глаголицата върху старобългарския език, и дори конкретно може да се каже – възоснова на солунския диалект“ /news.bg/.

Първоначално, запознавайки се с това твърдение, в мен се прокрадна съмнението, че г-н професорът бърка понятието „глаголица“ с „кирилица“. В дадения случай обаче претенциите са много по-големи и се нуждаят от по-задълбочено осмисляне.

От една страна, професорът приема за даденост съществуването на старобългарски език през IX век. /Впрочем той не е сам. За старобългарски език през 90-те години на IX век говори и историкът професор Петър Бакалов./ Това обаче, меко казано не е правилно.

От друга страна, професор К. Топалов, както и споделящите подобен тип възгледи, явно не са съвсем наясно с развитието на процесите и явленията, довели до формирането на различните славянски народности и българската в частност.

За да бъде прието безрезервно твърдението, че глаголицата е създадена върху старобългарския език,  следва към времето, когато Солунските братя създават писмеността /средата на IX век/, да е приключил процесът по формирането на българската народност и свързаната с нея културна идентификация. И на нейна основа да е създаден старобългарски език, който да се е отделил от славянския и да е започнал да следва свой собствен път на развитие. Следователно: да е снабден със специфични народностни, а не етнически характеристики.

За съжаление, г-н професорът, дали от незнание, или по-скоро съзнателно, пропуска един съществен детайл: процесът по формирането на българската народност, към времето на създаване на азбуката, все още не е завършен. Той се намира в стадий на развитие и то главно в Мизия – люлката на българската държавност и народност. А в останалите две класически области Тракия и Македония, в които се формира целокупната българска народност, този процес не е разгърнат в достатъчна степен. Там преобладаващ е славянският елемент. Що се отнася конкретно до  Македония, то там, освен славянски, имаме присъствие на прабългарски и други етнически елементи и съответните им културни архетипове. А Солун е на границата с тези светове. И трябва да си доста заслепен /объркан???/, за да твърдиш, че съществува старобългарски език в този регион.

В подкрепа на своята теза за старобългарския характер на азбуката Кирил Топалов цитира житието на Кирил. Но съвсем услужливо за самия себе си пропуска да спомене, че източникът не е достигнал до нас в автентичен вид. Т. е., че многократно е преписван, иначе казано – манипулиран – по различни исторически, политически или културни съображения, поради което не е съвсем надежден. Да не си мислите, че историческите манипулации са измислени от вчера за днес. Още от най-древни времена се правят манипулации на идеологическо-политическа, етнокултурна и религиозна основа.

Общоприето е схващането, че формирането на българската народност е продължителен и доста мъчителен процес, чието начало е поставено със създаването на българската държава. Той навлиза в своята висша, но не и завършваща фаза едва след приемането на християнството в България. А това означава: след 864-866 г.

За да е пределно ясно и да не се пораждат двусмислици по въпроса, следва дебело да се подчертае, че към времето на създаването на писмеността /855 г./ процесът по формирането на българската народност НЕ е приключил и не може да се говори за старобългарски език, а от там и култура. По това време етноплеменният дуализъм /славяни-прабългари/ не е преодолян напълно. С приемането на християнството е създадена третата мощна предпоставка към неговото преодоляване! Т. е. процесът не е завършил, а само е навлязъл в своята следваща, макар и по-висша фаза на развитие. Формирането на българската народност и свързаната с нея характерна духовност продължава да се развива и през следващите десетилетия, за да получи своята пълна завършеност през следващите столетия. За сведение: през 893 г. Преславският народен събор приема решението славянският, а не старобългарският /тогава понятието старобългарски не съществува, няма го, то е родено, с известно закъснение, постфактум в кр. на ХХ, нач. на ХХI век/ е обявен за официален държавен и богослужебен език.

Като се вземе предвид горепосоченото историографско схващане, свързано с формирането на българската народност, излиза, че г-н професорът изгражда хипотеза върху нещо, което по принцип не съществува в завършен вид, а е в процес на формиране! А това не дава основание за смели твърдения, че към момента на създаването на азбуката е съществувал старобългарски език. В такъв случай следва да зададем основателния въпрос: как така Кирил и Методий са могли да създадат азбука за език, който, по това време /средата на IX век/ не съществува в завършен вид? Старобългарски „език няма“!? /news.bg/

В подобен тип лъжетеории, свързани с основополагащите елементи за създаваннето на нашата писменост,  прозира открита славянска антипатия, която, гарнирана с модерните в наше време антисъветизъм и антикомунизъм, се изражда в банална русофобия. Но когато чувствеността и идеологическите пристрастия надделяват над разума, се пораждат груби противоречия, които, със своята спекулативност са обидни  за всеки мислещ човек. В дадения случай в едно и също изречение, което бе цитирано по-горе, г-н професорът се опитва да прокара крайно противоречиви по характер твърдения. От една страна „Кирил и Методий създават глаголицата върху старобългарския език…“. А от друга – глаголицата е създадена  „въз основа на солунския диалект“. Редно е да попитаме г-н професора дали е на ясно какви хора живеят около Солун в средата на IX век, тогава, когато е създадена азбуката – славяни или българи? Както и в каква среда са израснали двамата братя – славянска, гръцка или българска? И основният въпрос: ако глаголицата е създадена върху основата на солунският диалект, то дали това е български или все пак славянски!?

Както е редно да го попитаме: защо, аджеба!!!, създателите на старобългарската азбука /както твърди К. Топалов &/ са изпратени на просветителско-книжовна мисия във Великоморавия /863 – 867 г./, а не в България, която по това време е на прага на приемането на християнството! И на какъв език са проповядвали Солунските братя сред западните славяни – на старобългарски или все пак на славянски?

И още един въпрос: Какво дава основание на г-н професора безпардонно да омаловажава делото на двамата братя, стеснявайки го до рамките на старобългарския език?

Яростният антисъветизъм, който се изражда в открита русофобия /не ми е ясно защо тези неща се отъждествяват на подсъзнателно ниво, но е факт/ не дава възможност на мнозина да осмислят и приемат, издържаното в историографско отношение твърдение на президента на Руската федерация – Владимир Путин, че в Русия „азбуката е дошла от македонската земя“.

Г-н професорът и & не правят изключение и го заклеймяват като антибългарско. Но те явно не знаят или пренебрегват многозначителния факт, че когато в края на Х век Киевска Русия приема християнството, за нуждите на богослужението сред източните славяни /руси, белоруси и малоруси/ е приета славянската азбука. Тя действително е дошла от България. Но по това време българската държавност не съществуват в две от трите класически области – Мизия и Тракия. Те са съхранени само в западните български земи, а техен политически и духовен център е Охрид… Т. е. македонските земи. /Виж по темата в thephilosophyofwar.com статията „За политическото говорене“, публикувана на 22 май 2018 г./

Редно е да си зададем резонния въпрос: след като по духовно близки процеси от българска страна се правят груби фалшификации, не трябва ли да се очаква аналогична реакция от ответната страна – руска, македонска, сръбска, гръцка и т. н.? Както се казва: „каквото почукало, такова се обадило“.

Криворазбраният патриотизъм създава порочната държавно-култура практика да се отхвърля еднозначно идеята за споделената история. /Виж по темата в thephilosophyofwar.com статията „За съвременния македонизъм“, публикувана на 25 юни 2019 г./ В това отношение дългът на интелектуалния елит е не да насажда омраза, а да осмисля процесите така, че те да се развиват към преодоляване на противоречията и към тясно културно-национално сближаване.

На този фон възниква още един съществен въпрос: Защо изложбата в Руския културно-информационен център по случай 24 май /2020 г./ „предизвика възмущението на водещи историци и филолози у нас?“ /news.bg/. Знаем кои са възмутените… Те са винаги едни и същи.  Ако перифразираме една народна, старобългарска, поговорка, можем да кажем, че историческите манипулатори и фалшификатори викат „дръжте крадеца“. Но дали са в правото си да морализаторстват? След като тяхната моралност не е издържана в етично отношение?

Кахърите на Кирил Топалов и &, че в изложбата на Руския културно-информационен център „Изворът на славянската култура“ Кирил и Методий са представени превратно, по мое скромно мнение,  не са съвсем основателни. Не съм гледал изложбата, но предполагам, че в тълкуването на изразите: „реформатори на славянската азбука“; „създатели на църковнославянския език“; и „първи разпространители на грамотността и просветата в Русия“ сме свидетели на манипулативно изваждане от контекст.

Все пак да разгледаме по обстойно тези цитати:

Неоспорим факт е, че създаването на писмена система на даден език е културна реформа от радикално естество. Така че без излишни емоции можем да приемем, че Солунските братята са реформирали славянския език, създавайки за неговите нужди съответната азбука. Неоспорим факт също така е, че писмеността е създадена за църковни нужди. По-важно е друго: Кирил и Методий извършват неподражаем интелектуален подвиг, който е без аналог в историята на средновековието – успяват да разбият господстващата тогава триезична догма, според която Христовото учение може да се проповядва само на еврейски, гръцки и латински, и да защитят, по един блестящ начин правото на славянския език да бъде богослужебен. А това ги прави не само славянски, но и общохристиянски реформатори. И не на последно място, за самите руснаци, както и за много други народи, възприели славянската писменост, Кирил и Методий са действително „първи разпространители на грамотността и просветата“. В едно такова становище няма отрицание. Дори напротив – става дума за признание.

Слава богу, че недобросъвестните манипулации не се радват на всеобщ интерес и подкрепа. Но за съжаление проводниците на подобен тип идеи са доста гласовити и нахално окупират всевъзможни трибуни, от които натрапват опороченото си мнение. А това вече е сериозен проблем пред нашата, българска идентичност!

*Кирил Топалов: Как Кирил и Методий са създали азбука за език, който го няма – славянски? /публикация: News.bg, 25.05.2020 г. и в. Сега 25.05.2020 г./

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия