Според историческата справка към фонд 803 К на Териториален държавен архив, Народно читалище „Пробуда“ е създадено през 1913 г. по инициатива на известния бургаски историограф, изследовател на Странджа и Тракия, публицист и обществен деятел Георги поп Аянов. Става дума обаче само за възстановяване на дейност, заложена в по-ранен етап. Както свидетелства настоящият секретар на читалището Нана Пенкова, първата регистрация може да се отнесе към 1880 г. и се намира в „Сборника от закони на Източна Румелия“.

Само две години след Освобождението към черноморско градче, известно под името Бургас у Анхиало, се устремяват хора от вътрешността на страната – Казанлък, Стара Загора, Сопот и други. Видимо ги привлича все по-осезателно разгръщащият се потенциал на града, фактор, който в рамките на няколко десетилетия ще превърне малкото захлюпено градче във водещ транспортно-икономически, търговски, административен и културен център в Югоизточната част на България и по-специално –  на Южното Черноморие. Имено тези хора от вътрешността донасят със себе си идеята за читалище – една културна практика, широко утвърдена още преди Освобождението.

Пак по инициатива на Георги поп Аянов, който е и първият, несменяем в продължение на 25 години председател на настоятелството, към читалището е създаден, по примера на Шумен и Русе, Народен университет. Първоначалната идея е да се разпространяват знания от различни области на човешката дейност сред полуграмотните и неграмотни хора, които в началото на ХХ век представляват прeобладаващата част от населението на града. Да се издигне на по-високо ниво тяхното образователно, а от там – и културно ниво. Много бързо, без да загуби връзка с първоначалната идея, поради високото ниво на провежданите лекции, университетът се превръща във водещо интелектуално средище.

Тъй като читалище „Пробуда“ – домакин на университета, не притежава собствена база за лекциите, се ползват обществени и частни помещения, които се вземат под наем. Най-често се използва салонът на Бургаската общинска библиотека, която впрочем е създадена на базата на книжния фонд, който доброволно е отпуснат от читалището. За популярността и ентусиазма, с който се посрещат лекциите в Народния университет, говори фактът, че освен задължителната такса, гражданите, жадни за знания, си носят столовете от вкъщи, както и дървата за огрев в студените зимни нощи.

За лектори са канени видни интелектуалци, общественици, учени и творци, работещи в различни направления на българската култура, образование, наука и обществен живот. Според протокол № 7, от 1 февруари 1940 г., за „сказчици са поканени от София проф. Александър Балабанов, проф. Борис Йоцов, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев, Константин Петканов и други изявени личности, които са постоянни лектори в университета от неговото създаване /Ф. 106 оп. 2 ар. ед. 18 – протоколна книга на НЧ „Пробуда“, Бургас/“.

С решение на същото заседание на настоятелството се канят допълнително: проф. Г. П. Генов, проф. Николай Райнов и проф. К. Гълъбов /пак там/.

Според друг източник /касовата книга/, който се съхранява в читалището, през 1931 г. в работата на университета участие вземат проф. Н. Неделчев и Елисавета Багряна, както и професорите Васил Н. Златарски и Д. Дюлгеров. Приходите от сказките на Ел. Багряна са 3273 лева. Първата дама на българската поезия получава хонорар от 2000 лв.

През ноември 1932 г. гост лектор на университета е Антон Страшимиров. Писателят държи три сказки. Общият приход е 7196 лв. За хонорар са отделени 3000 лв. Д-р В. Златарева гостува на университета през декември същата година.

Александър Балабанов и Яна Язова се възкачват на университетската катедра през месец февруари 1933 г.

За лектори в университета са канени и местните културни дейци. През 1936 г., срещу хонорар от 100 лв., Стефан Станчев – бургаски общественик, публицист и писател, главен библиотекар на Общинската библиотека и фактически мотор на Народния университет, „държи сказка за Ботев“.

Сред плеядата „сказчици“ могат да бъдат изявени още имената на Д. Ризов и генерал Луков. През 1943 г сказки държи проф. Балабанов, в компанията на местните интелектуалци Жени Патева и Вичо Иванов.

Самата Жени Патева е един от доста активните членове в дейността на читалищното настоятелство. Популярната феминистка предлага /Ф 106 – протокол № 3 от 1943 г./, наред с уреждането на сказки в университета „, да се постави здраво начало на народните квартални четения … от местни деятели, като не се забравят и селата в Бургаската административна община“. Съобразно решението на това заседание, Жени Б. Патева се определя „за ръководител на кварталните четения – в града и селата, по линия на университета“. Пак по нейна инициатива се препоръчва реформиране на университетската дейност към читалището. „Намира, че Народният университет трябва да се ръководи от специален комитет, като отделна институция от настоятелството, който да изработва неговата програма“. В отговор на това ефектно и амбициозно предложение Стефан Станчев – секретарят на читалището, защитава тезата, че „Народният университет трябва да бъде отговорност на настоятелството“. Той обяснява, че плановата работа на университета се осъществява от избрани лектори. В протокол № 6 от 30 октомври 1936 г. на споменатия фонд 106 се изтъква, че за лектори в университета се канят „първенците на българската научна и художествена мисъл, както и всички български културни дейци и учители“.

Особено активен в работата на университета от местните дейци е писателят Петко Росен. Неговите сказки „Славянски гений“ и „Хайдутството“ възпламеняват неподправен бурен интерес. Други изявени местни „сказчици“ с дългогодишно участие са писателят Константин Петканов, както и Горо Горов – учител, а в последствие и един от най-изтъкнатите наши краеведи. В работата на университета участие вземат и бургазлии – студенти в София и чужбина като Ст. Каракостов.

На общо събрание, проведено на 29 април 1939 г., председателят на читалищното настоятелство Георги Стойчев поп Аянов отчита, че по линията на Народния университет през отчетния едногодишен период „е уредил… 45 сказки изнесени от 16 външни и 10 местни лектори“. Сказките са посетени от 13 000 души!?! „На лекторите е заплатен хонорар от 20000 лв.“ Георги поп Аянов отчита също, че „дейността на читалищния народен университет е намерила масово обществено одобрение и е спечелила голям морален кредит на читалище „Пробуда“ .

Сред съвсем закономерните възхвали се прокрадват и реалистични оценки. Инженер Владимир Орозов, като дава висока оценка за дейността на университета, отчита като слабост „липсата на дебати“. Препоръчва се университетът да се ориентира към стопански въпроси и да се привличат по-често местни лектори.

В архивните документи се отчита, че през 1938 г. в университета са изнесени 61 сказки и са проведени „вечери на 39 лектори“ – 29 местни и 10 външни.

Не само доста добрите за времето си хонорари, но и пословичното гостоприемство, проявявано към лекторите-сказчици, способства привличанито на крупни български интелектуалци във високо благородната дейност на университета. Обаче на заседанието от 25 февруари 1939 г. е взето едно прагматично решение: „т.3. В бъдеще да не се разходват суми за обяди и вечери на лекторите от столицата“. Въпреки това решение, продиктувано от традиционната българска спестовност, университетът не спира своята работа. За 1943 г. се отчита, че са изнесени 30 сказки от 19 лектори. Приходите в читалищната каса  по линия на Нарадния университет възлизат на 10 000 лв. /протокол № 3 – 1943 г./ По същата линия приходът за 1942 г. е 7 255.

Но не приходната част е определяща в дейността на университета. Към решенията от заседание на читалищното настоятелство, проведено на 4 февруари 1943 г., е записано: „т. 4. Натоварва председателя и секретаря на читалището да ръководят дейността на Народния университет… с оглед на духовните интереси на бургаското гражданство и идеологията на читалището.“ А идеологията е насочена към народополезна образователна дейност, разгръщана във всички сфери на обществено-политическия, стопански и културен живот на страната, града и региона, независимо от политическата конюнктура. По това време председател на читалищното настоятелство е Атанас Петров. На 20 декамври 1942 г. Георги поп Аянов е освободен, както се отбелязва в протоколната книга „по лична негова молба, поради здравословни причини“. Секретар на на настоятелството е Григор Златаров

След 9 септември 1944 г., дейността на Народния университет към НЧ „Пробуда“ постепено замира. Това не се дължи само на факта, че вследствие на мероприятията, разгърнати от Отечествения фронт през 1948 г., е ликвидирана неграмотността в България. По това време читалищата в цялата страна са превърнати в придатък на идеологическата машина на БКП. На мястото на изявени писатели, общественици с разностранни интереси, професори от СУ, Консерваторията и Рисувалната академия, от читалищната трибуна се изявяват апологетите на новоустановената като господстваща марксистко-ленинска иеология. В читалище „Пробуда“ се води постоянен курс по история на „Всесъюзната комунистическа партия /болшевики/“. Гостува, например, Вълко Червенков с тема: „Да закрепим успеха“. Така идеологията брутално измества формирането на общокултурни навици.

/Използвани са архивни материали на Териториален държавен архив – Бургас и лични архивни фондове на НЧ „Пробуда“./

Владимир Зротев

гр. Бургас