Митът за Адам

  • Next Post
  • Предишна статия

Митът за Адам

Бог изгонва човека от Рая, защото се опитва да вкуси от забранения плод на познанието. Но защо ли постъпва толкова жестоко? Дали защото иска да го запази за себе си – познанието или човека, а може би и двете, или разгневен на човека и неговото вероломство го прогонва на земята, лишавайки го от благата комфортност на Рая? Все пак Адам е неговото творение, създадено за да бъде не само венец на природата, но и гордост Божия. Лишавайки човека от знание, Бог проявява най-лошата от лошите си същност /това безспорно е човешка мяра/, обричайки го на неразвитие, макар все пак да му осигурява едно уютно съществувание.
Обаче какво би станало с човека, ако някакъв, да кажем, природен феномен, не по-силен от Бога, но да приемем изненадал го по някакъв начин и наскърбил го до такава степен, че да го обезсърчи, вземе, че разруши Рая? И какво би станало тогава с човека, лишен от познание, а следователно лишен от възможността да се бори за своето оцеляване?… Макар и да има много „ако“, защото всичко може да е и плод на съвсем ординарна интрига, тезата предполага само един отговор – гибел или с други думи катастрофа за „венеца на природата“ , с който Бог би искал да се гордее. И то гибел още преди да се е състояло творението.
Бог обаче е не само човеколюбив, а преди всичко отговорен. По силата на своя егоизъм, защото нищо не му е чуждо, той забранява на човека да вкусва от плодовете на познанието и разбира, че го обрича, ако не на гибел, то на съвсем естествена деградация. Изправяйки своята грешка (а може би това не е грешка, а съвсем преднамерен акт), Бог изпраща на човека, своята рожба, изкушението, разчитайки на това, че той няма защитни механизми и обезателно ще сгреши. И човекът действително греши, вкусвайки от плодовете на познанието. И разгневен, Бог го изпраща на земята, лишавайки го от разкоша на обезпеченото съществуване, и го обрича на изпитание.
С това обричане човекът е поставен в ситуация да търси сам себе си, да се развива, като познава света, но не наготово, а на свой страх и риск, или да загине. В диалектиката на това развитие човекът има само една алтернатива: да се върне отново в Рая. Но дали това ще бъде Раят на добрия дядо Господ, или Раят, плод на усилията на неговото лично творение – човека? Какво значение има това, след като човекът се връща при своя създател в съвършено ново качество, пресътворил сам себе си. Ще има ли обаче неблагоразумието отново да се юти под крилото му, или ще следва собствения си път? Едно е сигурно: ако отново има глупостта да избере уюта на обезпеченото, безпроблемно съществуване пред пътя на развитието, го очакват нови, навярно по-страшни изпитания, и Бог отново ще го изгони от Рая, бил той Божий или Человеческий, защото на Бог му е нужен венец, ознаменуващ творческата му същност, а не храненик, каквито са повечето твари на земята.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия