Милиардите за Украйна

  • Next Post
  • Предишна статия

Милиардите за Украйна

След дълго и ненужно /но само на пръв поглед/ протакане, Камарата на представителите (Долната камара) на Американския Конгрес одобри Закона за военната помощ. Законопроектът е на стойност 95 милиарда долара. В пакета, освен Украйна, са включени Израел и Индотихоокеанския регион, където влиза и Тайван. Освен това непосредствената цел е да бъде принудена китайската компания BwteDance (БайтДенс) да продаде американските си активи, свързани с платформата „Тик-Ток“, или да бъде забранена в САЩ.

От общата сума, предвидена в законопроекта (95 млрд. долара), за Украйна са предназначени 60,84 млрд. долара.
Дотук с общоизвестната и суха информация. Интерес представлява не разпределението на тези 60,84 млрд. по различни области, а как е разписано да се движи финансовият поток.

Първата област от 23,2 млрд. ще отиде за закупуването на отбранителни стоки за американската армия, които да заменят тези, които са прехвърлени на Украйна, както и за плащане на отбранителни услуги, предоставяни на Украйна, т. е. близо 1/3 от т. нар. помощ не заминава в Украйна, а си остава в САЩ. И с тези пари като нови задължения, плюс старите, натрупани от  украинците, ще започне превъоръжаване на американската армия с осъвременено въоръжение. Чисто и просто: и няма на кого да се оплачеш.

Парите от втората област, малко повече от другата 1/3 от общата сума на стойност 23,2 млрд. също не отиват директно за Украйна. Парите от този транш, които недвусмислено са разписани за закупуване на оръжие, отново ще останат в САЩ, защото в основната си част ще се излеят в касите на американския военнопромишлен комплекс.

В последната област парите се разпределят, както следва:

  • 11,3 млрд. се определят за продължаващи американски операции в региона;
  • 13,8 млрд. за закупуване на оръжейни системи, отбранителни продукти и отбранителни услуги.

Независимо, че общата сметка значително надхвърля очертаната в законопроекта рамка с цели 10,66 млрдл, което е много странно, нека да се задълбочим в заложената разчетна листа.

Като се има предвид, че втората област от 23,2 млрд. изрично определя Украйна като получател на оръжие, то тези 13,8 млрд. от третата област явно ще влязат като допълнително перо в американския отбранителен бюджет, защото категорично са определени „за закупуване на оръжейни системи, отбранителни продукти и отбранителни услуги“. Което само по себе си е показател за разширяване, при това – за сметка на Украйна – на американските милитаристични програми.

Прекият ефект от прилагането на програмата за военна помощ в Украйна е, че се постига допълнително общо ускоряване, а от там – и подем на американската икономика.

В третата област, освен всичко друго е предвиден транш от „скромните“ 26 милиона за финансиране на система за наблюдение и контрол на помощта и оборудването, предоставяно на Украйна. Както се казва: кредит всекиму, доверие никому. С други думи американците ще си разплащат разходите за събирането на всякакъв вид информация – военна, икономическа, финансова и политическа, което ще им позволи да контролират процесите, но отново за сметка на украинците.

Типично американски подход е, че всичко това ще се прави и за сметка на ЕС, който чрез НАТО се е забъркал в конфликта, и също подлежи на контрол.

Траншът от 26 милиона е показателен и в едно друго отношение – американците явно нямат никакво доверие на „верните“ си украински съюзници. Корумпираността на тази страна – една от водещите в световен мащаб – е общоизвестна. Но по-важно е друго. С тези 26 мил. се легитимира близкото и безпрекословно следене и направляване на развиващите се в Украйна не само военни, но и политически процеси. С други думи: защитата на украинската териториална цялост се превръща в удобна форма за установяване на безпрекословно американското влияние в региона. И то съвсем под носа на Русия. При това положение вече няма никакво значение дали Украйна ще бъде приета в НАТО и ЕС, защото фактически губи своя суверинитет – не само във финансово-икономическо отношение, заради огромните дългове, които трупа в хода на действително впечатляващата си съпротива срещу Русия, но именно заради която, за съжаление, изпада и в пълна политическа зависимост.

Това е утвърден модел, който американците следват неотклонно през ХХ век – засипват воюващите страни с огромни кредити, което води до голяма и тежка задлъжнялост. Следва провеждане на възмездни възстановителни политики, каквито например са плановете „Дауес“ и „Йънг“ след Първата световна и планът „Маршал“ след Втората световна война. На тази основа се постига не само финансово-икономическа, но и тежка политическа зависимост, от която няма измъкване. Особено след Втората световна война, когато значителни части на света, включително и Европа, са изцяло доминирани от САЩ.

Не е известно кога и как ще приключи войната в Украйна. Но украинците са на път да изпаднат в положението на  епирския владетел – цар Пир, който след битката с римляните при Аскулиум през 279 г. пр. Хр. възкликва: „Още една такава битка и с нас е свършено!“

Интерес представляват 7,85-те млрд. пряка финансова помощ за бюджета на Украйна. Интересното в случая е свързано не толкова с факта, че президентът на САЩ ще има право да отпише по свое усмотрение /т. е. ако няма необходимото послушание/ половината от този дълг /все пак става дума за дълг, а не за безвъзмездна помощ/, а че това са единствените средства, които украинските олигарси ще получат на ръка. Но ще бъдат принудени да ги харчат под зоркия поглед на американските „съветници“. Като условието е да не се използват в административната сфера и за пенсии.
Равносметката от шумно пропагандираната законодателна инициатива, предназначена да подпомогне украинската съпротива, е, че всичко, което е разписано в трите области, освен 7,85-те млрд. пряка финансова помощ, ще се инкасира от самите американци. Даже и тези 23,2 млрд от втората област, предназначени за закупуване на оръжие директно за Украйна. Защото – да не се поддаваме на илюзии – огромната част от тази „помощ“ ще отиде за закупуване главно на американско оръжие и военни услуги, каквото и да значи това. Е, разбира се, от кумова срама ще бъде отсипана малка част и на т.нар. европейски и др. съюзници* – трохи, които трябва да залъжат изпадащата в бедствено положение, именно заради войната в Украйна, Европа. Крещящите войнствени напъни на французите (Еманюел Макрон), деклариращи, че могат да изпратят военни сили в Украйна, не са нищи друго, освен отчаян опит да получат по-голям дял от отсипваните трохи. Аналогични са действията и на останалите страни членки на Атлантическия алианс, които обещават да дадат на украинците мило и драго, дори и морално остарелите си /по общите оценки/ F 16 и танкове „Леопард“. И се надяват със спечелените кървави пари да подновят поостарелия си авиационен и бронетанков потенциал.

При разглеждането на американския законопроект за военна помощ могат да се обособят две немаловажни обстоятелства. Първо, какво означава „помощ“? Тя възмездна ли ще бъде, или безвъзмездна? Като се има предвид формулировката, свързана с 7,85-те милиарда долара, че президентът има право да съкращава тази помощ, която недвусмислено е определена като „дълг“, то отговорът на този въпрос е ясен. И това не се отнася единствено за обозначената сума от 7,85 млрд. Явно помощта все пак ще бъде възмездна по целия пакет, нещо, което е в пълно съответствие с цялостната философия, която изповядват американците по отношение движението на парите като цяло, и за войната в Украйна в частност. Т.е. изцяло в техен интерес.

За разлика от законопроекта за военната помощ, който американските парламентаристи дълго протакаха, при условие, че Украйна буквално береше душа през есента и зимата на 2023/24 г., то без излишно бавене, буквално в едно действие, и при достатъчно пълно съгласие (417 – за и 10 – против), на 3 май 2022 г. Американският конгрес възстанови закона от времето на Втората световна война – Lend-Lease (заем-наем). Неизвестно поради какви причини този закон предизвика див възторг сред либерално-демократичната общност в Европа. Макар че според формулата на този закон се предвижда предоставянето в дълг или под наем (аренда) на средства за отбрана. Точка!

И макар че САЩ де факто  не изпращат оръжие на Украйна по тази програма, в ленд-лийзът е важна самата формула – заем-наем, което недвусмислено изключва всякакъв вид безвъзмездност. И това трябва дебело да се подчертае.

А защо не се работи по програмата ленд-лийз, при условие, че Украйна получава на широка основа американско въоръжение, е друг въпрос. При формулировката на закона ленд-лийз е направена съществена уговорка: САЩ снабдяват воюващите страни с оръжие без предварително плащане и с дългосрочно отлагане на плащанията по преценка на президента, без да се прилагат разписаните демократични процедури. Разликата се състои в това, че докато в годините на Втората световна война американските законодатели имат доверие на президента Франклин Делано Рузвелт и му гласуват разширени правомощия, то в сегашните условия президентът Джо Байдън явно не се ползва с реципрочно (съотносително) доверие на американските законодатели. Поради което и не получава съответния кредит на доверие да прилага средствата и механизмите на закона ленд-лийз по отношение на Украйна, без непосредствения контрол на Парламента.

Вторият, по-съществен въпрос е: защо проектозаконът за военната помощ, без видимо наложителна причина, бе толкова дълго протакан? Тук отговорът трябва да се потърси в „негово величество“ интереса. Ясно е, че зад разписания по този начин законопроект стоят крупни финансови и военно-икономически апетити. Както се видя от изложеното по-горе, огромната част от средствата по тази прословута „помощ“ все пак остават в САЩ, което в никакъв случай не освобождава Украйна от задължението да си плати всичко и то – с лихвите. Работата се състои в това, че самият финансово-икономически интерес не е единен по природа. Не е единно цяло, което и превръща законопроекта в арена на безпрецедентни лобистки сблъсъци, не само между републиканци и демократи, но и в самите вътрешнопартийни среди.

Приемането, макар и с голямо закъснение, на законопроекта за военната помощ (19 април 2024 г. – 309 за и 110 против – главно републиканци) от Долната камара на Конгреса недвусмислено говори, че в крайна сметка е постигната „сглобката“ между основните лобистки течения. Показателен в това отношение е фактът, че само няколко дни по-късно, на 23 април, Сенатът на САЩ без излишно бавене го утвърди и парите ще потекат към съответните финансово-икономически играчи и техните лобита.

А мирът? „Надежда всяка тука оставете.“ /Данте Алигери. Ад – песен трета/. При господстващия прагматичен подход на американците мирът като категория си остава само за популистка употреба. Храна за наивници. Такава е действителната природа на капитала! Ненаситна!

Осъзнаването рано или късно настъпва. Покрусени от детайлите по движението на финансовите потоци в закона за военната помощ, водещи украински политици заговориха за териториални отстъпки в полза на Москва. Неотдавна в интервю за италианския вестник „Куриере дела сера“ кметът на Киев Виталий Кличко недвусмислено заявява: „… необходимо е да се откажем от части на нашата територия…“ И изказва предположението, че на президента Влодимир Зеленски „може да му се наложи да проведе референдум“ за евентуални териториални отстъпки в полза на Русия.
Това не е откъснато от действителността случайно изявление, свързано с политически амбиции и апетити, както искат да го представят анализаторите, приближени до управляващите кръгове в Киев. То е в съзвучие с тежката обстановка в Украйна и в пряка връзка с резултатите от социологическите проучвания на общественото мнение, според които „от пролетта на 2023 г. в страната се наблюдава постепенно увеличаване броя на хората, които са готови на териториални отстъпки в името на постигането на бърз мир“ /Vesti.bg/.

* Виж на сайта още по темата: „Европа в геополитическите процеси на XXI в.“ – публикация от 01.11.2024 г., Previous 6 или 7.

 

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия