Мадуризъм

  • Next Post
  • Предишна статия

Мадуризъм

В нашия политически лексикон набра сила един нов термин – Мадуро*. Той се роди в нечия диамато-истматска** глава, префасонирала се в политоложка. На пръв поглед изглежда като остроумен проблясък на мисълта, напъваща се да представи някого за зависим. Но всъщност си е чиста проба зле скроена импровизация, защото не е съобразена със специфичните, местни по характер, не само български, но и балкански условия.

На Балканите, за да обявиш някого за Мадуро на някоя, това означава, че той я мадурясва. При това мадурясване, както ни учи Зигмунд Фройд, мадурясваната и мадурястващият трябва да бъдат в добро разположение на духа след акта на мадурясване – спокойни, добронамерени, в общи линии удовлетворени и щастливи. Но ако имаме изблици на истеризъм от едната страна и спокойна благонамереност и благодушие от друга, това означава, че мадурясването не е протекло в правилната посока и не е допринесло за хармонизиране духовните нагласи на двата субекта.

Т. е. нямаме мадурясване по линията от „А“ до „В“, а то е протекло към „С“ или „D“, „F“, „G“, и т. н. А това означава, че е протекло в съвсем друга посока, която изобщо не е задължително да е произволна. С това не искам да демонстрирам познания в областта на латиницата и геометрия. Но и не ми се иска да предизвиквам ревниви изблици, затова ще подчертая изрично, че в общи линии просто изброявам средния ред на клавиатурата.

В този ред на мисли за мадурото и мадурясването, искам да дам един, навярно не особено професионален съвет: господа и дами политолози, бъдете много!!!, амааа мноооого внимателни, не само при въвеждането, но и при използването на терминология от външно естество! Сляпото, механично по характер копиране не винаги е пригодно за нашите специфично балкански, да не говорим за български, условия. А то можете да станете и за резил, както се казва!

*Николас Мадуро, президент на Венецуела, срещу когото проамерикански сили направиха опит за преврат през лятото на 2018 г.

** Диамат и Истмат са съкращения на Диалектически и Исторически материализъм, предмети, които заедно с Политическата икономия, Научният комунизъм и историята на БКП задължително се изучаваха във всяко едно висше учебно заведение /ВУЗ/ в годините преди да избухне демокрацията. След нейното избухване в началото на 90-те г. на ХХ век преподавателите по тези дисциплини подозрително рязко се самоопределиха като политолози и прекратиха вдъхновената си пропаганда на комунистическата идеология. Това на общоприет език се нарича „ренегатство“.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия