Мадуризъм
В нашия политически лексикон набра сила един нов термин – Мадуро*. Той се роди в нечия диамато-истматска** глава, префасонирала се в политоложка. На пръв поглед изглежда като остроумен проблясък на мисълта, напъваща се да представи някого за зависим. Но всъщност си е чиста проба зле скроена импровизация, защото не е съобразена със специфичните, местни по характер, не само български, но и балкански условия.
На Балканите, за да обявиш някого за Мадуро на някоя, това означава, че той я мадурясва. При това мадурясване, както ни учи Зигмунд Фройд, мадурясваната и мадурястващият трябва да бъдат в добро разположение на духа след акта на мадурясване – спокойни, добронамерени, в общи линии удовлетворени и щастливи. Но ако имаме изблици на истеризъм от едната страна и спокойна благонамереност и благодушие от друга, това означава, че мадурясването не е протекло в правилната посока и не е допринесло за хармонизиране духовните нагласи на двата субекта.
Т. е. нямаме мадурясване по линията от „А“ до „В“, а то е протекло към „С“ или „D“, „F“, „G“, и т. н. А това означава, че е протекло в съвсем друга посока, която изобщо не е задължително да е произволна. С това не искам да демонстрирам познания в областта на латиницата и геометрия. Но и не ми се иска да предизвиквам ревниви изблици, затова ще подчертая изрично, че в общи линии просто изброявам средния ред на клавиатурата.
В този ред на мисли за мадурото и мадурясването, искам да дам един, навярно не особено професионален съвет: господа и дами политолози, бъдете много!!!, амааа мноооого внимателни, не само при въвеждането, но и при използването на терминология от външно естество! Сляпото, механично по характер копиране не винаги е пригодно за нашите специфично балкански, да не говорим за български, условия. А то можете да станете и за резил, както се казва!
*Николас Мадуро, президент на Венецуела, срещу когото проамерикански сили направиха опит за преврат през лятото на 2018 г.
** Диамат и Истмат са съкращения на Диалектически и Исторически материализъм, предмети, които заедно с Политическата икономия, Научният комунизъм и историята на БКП задължително се изучаваха във всяко едно висше учебно заведение /ВУЗ/ в годините преди да избухне демокрацията. След нейното избухване в началото на 90-те г. на ХХ век преподавателите по тези дисциплини подозрително рязко се самоопределиха като политолози и прекратиха вдъхновената си пропаганда на комунистическата идеология. Това на общоприет език се нарича „ренегатство“.
Comments
No comment yet.