/Допълнение към: Ролята на Симеон „Велики“ върху българската култура публикуван на 17.03. 21 г. /

С установяването на християнско-провизантийския модел, в българската културна традиция се оформят два паралелни пласта: официален, който сляпо следва държавната културна политика, налагаща подражателството като основен похват; и народностен, при който се запазва изконната самобитност на народното творчество. През вековете се утвърждава тенденцията тези два пласта да се развиват паралелно, откъснати един от друг. Техните плоскости рядко се пресичат и като цяло не са в надграждащо се взаимодействие и взаимно влияние, каквото е естеството на културните процеси. Всеки един от тези пластове върви по свой собствен път: подражателският – високомерен, но без особени достойнства и принос за развитието на културните процеси, и народностният – скромен, но горд и благородно възвисен към космическите висини.

За съжаление в епохата на повсеместната индустриализация, където господстващо място при разпространението на културните модели заемат масовите медии, народностният фолклорен културен слой е на отмиране. Основната причина се състои в това, че култура е в положение на окупация. Едни и същи хора, представители на подражателското направление, напористо обсебват културните процеси и чрез средствата за масова комуникация гласовито налагат своите виждания, които в по-голямата си част са само меркантилни.