Княз Александър Батенберг
Князът не приема либералната конституция. Като типичен аристократ до мозъка на костите си за него силното монархическо управление е залог за изграждане и модернизация на младата Българска държава.
Князът крайно отрицателно се отнася към започналите партийни и междуличностни борби, кариеристични амбиции и безогледна партизанщина в борбата за власт. В тези негови виждания прозира наивният идеализъм на младият човек, който е далеч от европейската политическа реалност. А новороденият български политически елит не прави изключение от тази всепоглъщаща реалност. При това той се формира в една груба обществена среда с наследени ориенталски навици и ниска политическа култура.
В крайна сметка княз Батенберг става жертва на тази своя наивност. До голяма степен – подведен и от консерваторите. Поради същата ниска политическа култура те са се лишили от народната подкрепа и внушават на княза, че „обществената развала“ се дължи на конституционното устройство. Идването си на власт консерваторите виждат в отмяната на конституцията. И Батенберг опирайки се на тяхната подкрепа тръгва по пътя на установяването на неограничената власт. Път, който ще го отведе до детронацията, а в последствие – под натиска на Русия – и до доброволната му абдикация. Русия ненапразно ни е дала конституция. Тя не желае на българския престол неограничен във властта си владетел, който народът няма да може да контролира и по този начин да се поддържат руските интереси в България.
Comments
No comment yet.