Актуален въпрос, който – мине не мине време – и се повдига в българското общественото пространство. При опитите да се намери отговор на този въпрос се получава поляризация на базата: антикомунизъм-комунизъм. База, която е идеологически пристрастна, т. е. необективна, поради което не е най-добрият път към истината.

Според определени среди, пристрастни в своите оценки, но с достъп до средства за масова комуникация /Горан Благоев, Иван Буковски и &/, „ако у нас е имало антифашизъм, то това автоматично /под. от мен/ следва, че е трябвало да има и фашизъм“ /168 часа. 27.7.2022, Вапцаров: Велик поет или терорист и предател/.

Основополагащата спекулация в подобен тип твърдения се корени в квалификацията „автоматично“. Чрез нея се опростява диалектиката при третирането на определени събития. И така те стават удобни за манипулации.

Според посочените автори и подкрепящите ги апологети, след като в нашата страна няма господстваща фашистка идеология, не може да има и антифашистко движение. И подкрепят своето схващане с лъжливото твърдение, че „никой /под. от мен/ съвременен историк не подкрепя“ /п.т./ съществуването на антифашистка съпротива.

Неоспорим факт е, че от 1 март 1941 г. България става официален съюзник в Тристранния пакт. Неоспорим е и фактът, че в действителност страната е превърната в безволев сателит на Германия /нищо ново в слънчевата ни земя/ – политика, срещу която се обявяват определени обществени и политически среди в страната, а не само комунистите. А със създаването на Отечествения фронт през 1942 г. тези среди се включват в откритата съпротива, която е част от един общоевропейски процес.

Иван Буковски /да не се бърка с Чарлс Буковски/, давайки изява на твърденията, че в страната няма антифашизъм, само няколко дни преди това в същия седмичник /23.7.22г./ влиза в противоречие с тази си теза като прави достояние пикантната информация, изхождаща от племенника на поета Н.Й. Вапцаров, че: „Англичаните са хвърляли по 30 до 50 пратки на месец, всяка с около 2,2 мил. лв., оръжие и радиостанции…“

Няма да се спирам на подобен тип, бомбастични по характер цифрови твърдения. Защото са с предположителен характер. По-важна е взаимовръзката, която може да се направи с основните процеси. Първо, излиза, че все пак някой, в случая самата Великобритания, приема нашата съпротива и я подкрепя финансово и материално. Второ, в едно отношение апологетите, отказващи да признаят антифашисткия характер на българската съпротива, са прави, като твърдят, „че може реално да се навреди на България“, ако – видите ли – се признае антифашистки статут на българската съпротива по време на Втората световна война. Но в случая вредител не е президентът Радев, както те твърдят, а вредители са самите те, като омаловажават ролята на страната ни в борбата на европейските народи срещу фашизма. Трето, което е във връзка с второто, дали е редно да се обявява един блестящ поет със световна известност, получил посмъртно на 3 декември 1953 г. Международната награда за мир, за „терорист и предател“? Дали е редно от позицията на екзалтиран антикомунизъм, в опит да се компрометира нашето минало от времето на Втората световна война, което, забележете, не е свързано само и единствено с дейността на нелегалната комунистическата партия /по точно БРП – Българска работническа партия/, да се компрометира и паметта на поета, който видите ли е получавал средства за своята дейност. Същият, на когото „след като неговите избрани стихове са публикувани в Лондон още през 1954 г. на английски език с предговор на британския поет Питър Темпест, поезията му е преведена на 98 езика по целия свят“ /п.т./

„Умно!“ Много, много „умно“! И безкрайно антикомунистическо. Поздравления! Няма антифашизъм в България! Но подобен тип твърдения не са исторически достоверни. Има такава съпротива! Загивали са хора! И няма никакво значение каква идеология са изповядвали. Важното е, че това е български принос в борбата срещу фашизма.

Далеч съм от мисълта, че мога да променя мисленето на подобен тип хора, които в своя неистов антикомунизъм изкривяват обективната историческа действителност в угода на своите нагони. „Кривото не може да се изправи“ /Еклисиаст, 15/. Но бих се радвал други да не приемат в готов вид като абсолютни истини явни спекулации, дори когато се основават на „достоверни“ източници и когато са непечатани в популярни издания или излъчени в ефира от престижни електронни медии.

„Суета на суетата, всичко е суета“ /п. т., 1/.
Впрочем значима част от дейците на Българското възраждане и на Националноосвободителното ни движение, пред които справедливо и с почит прекланяме глава, също са получавали, за своята дейност, средства от външни и вътрешни фактори.