Понеделник е! Ден подходящ за активност, която ще се проектира върху цялата седмица. Но точно днес слънцето още не се е показало. Облаци са затлачили небето и от вчера не е престанало да превалява. Въпреки недвусмислените знаци на Съдбата, решавам да измия остъклението на терасата. Борба за светлина, какво да се прави.

Трябва да кажа, че лично аз първоначално бях против това остъкление. Малките, при това затворени пространства, не са ми много по душата. В крайна сметка надделя другият фактор и се оказа, че решението не е никак лошо. С него успешно се борим със североизточният вятър – най-злостния враг на крайбрежието. А го мия именно аз, защото навремето имах неблагоразумието без консултации да придобия за семейството, вслушвайки се в съветите на приятели, една вълшебна кърпа за миене на прозорци. Някаква шведска технология, ако не ме лъже паметта, която не изисква никакви препарати а се използва само чиста водица. Може да е хладка, за да не се активира дремещият артрит. Ефектът е направо поразителен. Прозорците светват, все едно, че ги няма.

Та тази кърпа ми изяде главата и сега само аз мия прозорците в къщи.

Небето тъкмо бе престанало да припръсква и аз се заемам с изпълнението на спонтанно възникналия план. Пък и нямаше кой да ми се пречка. Обаче още на първия витраж отново заваля и на всичкото отгоре започна да духа пронизващ морски бриз. Това обаче не можеше да ме откаже, макар подмолно да осъзнавах безперспективността на начинанието. Поради това само се разчевръстих. Минавам със сто километра в час от витраж на витраж, а вятърът безмилостно шиба амбицирания ми ентусиазъм. А върху току що измитите прозорци ситно-ситно се залепят множество дъждовни капки.

Естествено в главата ми се прокрадват предателски мисли и аргументи, но аз не спирам. Продължавам напред с целия си възможен инат. Както е казал патронът на Откритото първенство на Франция по тенис Ролан Гарос: La victoire apparient au plus opiniatre – „Победата принадлежи на най-упорития“. Само бих добавил: „Но не и на тъпия“!

Неусетно под напора на природните стихии само ускорявам темпото. Мия, зачиствам и търкам разгорещено. Почти съм на финала и затръшвам поредния измит прозорец, когато… Майко мила! Целият двуметров цветарник с трясък се сгромолясва и терасата се изпълва със счупени керамични и оцелели пластмасови саксии. А между тях все още живички се въргалят в кал нежни стръкове и цветове. И много, много пръст, която през отворената врата е достигнала почти до средата на хола, разстилайки се, не особено благородно, върху мокета. Зъбите ми буквално изпращяват от яд, а косата ми се изправя като наелектризирана при вида на тази зашеметяваща в своето безобразие апокалиптична картина.

Идваше ми да захвърля всичко и да се отпусна безпомощно свел глава. Ала не съм такъв човек. Пък и нямаше на кого да се сърдя. Сам си го бях сторил. Не бях обърнал внимание, че прозорецът, който бях затръшнал самодоволно и със замах след победното му измиване е бил привързан за цветарника. Навремето майсторите, които монтираха остъклението, не бяха го отвесирали добре и той постоянно се самозатваряше, та затова се налагаше да се привързва. Идиотското беше, че това завързване бе моя идея.

Така че, от където и да го погледне човек, място за отстъпление нямаше. Пък и всичко бе замислено като изненада. Навремето, когато за пръв път сътворих това геройство, демонстрирайки неподражаемите свойства на шведската технология дъщеря ми, когато се прибра бе възкликнала: „Че то в нас можело да се вижда“. Така де, белким да бъде забелязана моята всеотдайност към семейните ценности и здраве!

Та стиснах зъби и доизмих останалите прозорци и витражи. След това с поугаснал ентусиазъм се заех да разчистя образувалите се като след артилерийски удар руини.

Изправих натръшканите саксии, като не преставах да се дивя защо ни са толкова много красоти? Започнах да подмитам и събирам калната каша. Много неприятна работа! Но още по-неприятно стана, когато осъзнах, че съм започнал отзад напред. И е трябвало първо да събера сухата пръст пръсната в хола и едва после да чистя калта на терасата. И тъй като вече бях оплескал всичко възможно – метли, лопатки, гъби и легени ми се наложи да изнамирам нови помощни средства, с което, нали разбирате, работата ми по тяхното измиване набъбна многократно.

Отчитайки първоначалната си грешка зарязах терасата и се прехвърлих да чистя хола. Естествено по мокета останаха доста нелицеприятни следи, преди да се усетя да се събувам и обувам на влизане и излизане от терасата. Криво ляво почистих хола и го прахосмукирах. След това оправих и нагласих терасата. Дори преди да се завърне жената измих калните следи по мокета, наредих и облизах терасата и каталясал, но доволен седнах и зачаках.

Разбира се самопожертвователният ми ентусиазъм, в който вложих толкова сили страст и старание, преборих и непредвидими обстоятелства, не бе забелязан. Май за пореден път изненадах само себе си. Съжалих, че съм оставил цигарите. Защото можех да си пафкам самодоволно и да се наслаждавам през прясно измитите прозорци на морската шир и на проснатия под краката ми град. Но какво ми пречи да си налея едно питие? Догодина пак ще го направя. Не с питието. При питиетата се изисква систематичност и постоянство, докато миенето на прозорците е инцидентна работа.