За хвалбата
„Приказките на Баща ми“
Един човек, ни в клин ни в ръкав, започнал прекомерно да се хвали. По този повод баща ми разказа следната приказка:
Събрали се конете да правят кушия. Все отбрани атове. Към яслата, където конете сладко хрупали овес преди надбягването, се присламчило и едно магаре. И се нагласило сред тях. Конете го изгледали учудено и започнали да го подритват. Ритат, а то се върти натам-насам, но не се отмества. Ядосали се конете и започнали да го ритат по-здраво. А то търпи и продължава да се натиска на яслата. По едно време магарето не издържало и проплакало.
– Чакайте бе, защо ме ритате? Какво съм ви направил?
– Ти какво дириш тука?– изпръхтели конете. – Нямаш работа при нас. Ние кушия ще правим, а ти ни ядеш от овеса.
– А-а-а такава ли била работата!? А аз си помислих, че сте се събрали да си мерим ония работи. Та затова дойдох – казало нажелено магарето и си подвило куйрука.
Comments
No comment yet.