За републиканската форма на управление

За републиканската форма на управление

Републиканската форма на управление и марксовият социализъм си приличат по това, че държавата остава ничия, и това е техният най-голям недъг.

Мандатната система при разпределението на властта в републиката създава предпоставки за разграбването на държавата, защото времето за ползването на властта за лично облагодетелстване е ограничено, а мотивите да се действа в полза на дъжавата са твърде малко. Твърде малко са и политиците, влезли във властта по идейни съображения, а още по-малко са тези, които успяват да запазят своята идейност по време на реалното властване.

Тава е обективен процес, за който няма основания да се обвиняват самите политически субекти. При ограничените производителни възможности на обществото, които не са в състояние да задоволяват всенарастващите потребности, властимащите просто не могат да надскочат същността на човешката природа, изконно насочена към осигуряване на все по-добри и по-добри условия на живот.

По времето на Перикъл се отправят основателни упреци, че видният държавник използва властта си, за да облагодетелствува своите приятели. Този рецидив на републиканското управление се проявява и понастоящем в своята пълна сила при хората на властта. И тъй като държавата е ничия, то и отговорността за нейното управление е деперсонализирана.
Властта е персонална само при неограничените монархии и при диктатурите, които като правило се крият зад републикански атрибути. Но и двете форми страдат от прекалено много недъзи, за да бъдат акламирани като единствено правилни.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *