За републиканската форма на управление
Републиканската форма на управление и марксовият социализъм си приличат по това, че държавата остава ничия, и това е техният най-голям недъг.
Мандатната система при разпределението на властта в републиката създава предпоставки за разграбването на държавата, защото времето за ползването на властта за лично облагодетелстване е ограничено, а мотивите да се действа в полза на дъжавата са твърде малко. Твърде малко са и политиците, влезли във властта по идейни съображения, а още по-малко са тези, които успяват да запазят своята идейност по време на реалното властване.
Тава е обективен процес, за който няма основания да се обвиняват самите политически субекти. При ограничените производителни възможности на обществото, които не са в състояние да задоволяват всенарастващите потребности, властимащите просто не могат да надскочат същността на човешката природа, изконно насочена към осигуряване на все по-добри и по-добри условия на живот.
По времето на Перикъл се отправят основателни упреци, че видният държавник използва властта си, за да облагодетелствува своите приятели. Този рецидив на републиканското управление се проявява и понастоящем в своята пълна сила при хората на властта. И тъй като държавата е ничия, то и отговорността за нейното управление е деперсонализирана.
Властта е персонална само при неограничените монархии и при диктатурите, които като правило се крият зад републикански атрибути. Но и двете форми страдат от прекалено много недъзи, за да бъдат акламирани като единствено правилни.
Comments
No comment yet.