За отчуждението

  • Next Post
  • Предишна статия

За отчуждението

Колкото и горчиви сълзи да леем, че човекът се отчуждава, че се затваря в себе си, трябва да си дадем сметка, че това е естествен процес. Обособяването е продукт на нарасналите сили на човека, който в хода на своето развитие придобива все повече възможности, средства и методи, а и самочувствие – да се справя сам. Да е независим!

В предходните стадии на своето развитие човекът е трябвало да обединява своите усилия за нуждите на своето оцеляване. Така се раждат различните общности – семейството, родът и племето. При разграждането на родоплеменните отношения се ражда държавата като един по-висш продукт на обобществяване, а с нея – и народите. Но при държавата избледняват тесните взаимовръзки между членовете на общността, характерни за родоплеменните отношения. Т. е. при държавата обобществеността е по-слаба и тази слабост продължава да се задълбочава. Защото отделният индивид постепенно става все по-самостоятелен. По-независим. Неговото оцеляване вече не зависи изцяло от общността, а е свързано с неговите индивидуални качества и способности. И колкото по-голяма става тази независимост, толкова повече хората се откъсват един от друг. Толкова по-отчужден става човекът, капсулирайки своето битие.

Отчуждаването е в пряка връзка със степента на развитие на отделните общности. Колкото по-развито е едно отделно взето общество, толкова по-независим става отделният човек. Например Европа, Далечният Изток или Северна Америка. И обратно. Колкото по-ниска е степента на обществено развитие в дадена общност, толкова по-зависим е отделният човек. Например в Африка.

В развитите общества отчуждението се намира в много по-напреднала фаза, отколкото в неразвитите. В крайна сметка човекът върви към постигането на абсолютната самота.

Comments

No comment yet.

Остави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *

  • Next Post
  • Предишна статия