Цезар и Помпей са ярки примери за двете начала в политическия живот. Помпей е блестящ военен, който никога не е нарушавал законите. Както отбелязва Теодор Момзен – изследовател на римската история: „Той, … с желание би се поставил извън закона, ако можеше да направи това, без да нарушава законовите положения, т. е. Помпей е идеалният, абсолютно точен изпълнител – лишен от всякаква фантазия. Докато Цезар е ярък представител на другото политическо начало, което е способно не само да импровизира, за да спечели, но и да твори събитията, като със същата страст печели и военни победи. Но основно все пак е политическото начало.

Грешката при третирането на двете личности, допускана още от древността, като се мине и през Т. Момзен и Кристиян Майер в по-модерните времена – на запад Хайнрих Гелцер (автор на обширна монография за Помпей, Цезар и Цицерон), а на изток Сергей. Л. Утченко е, че смесват двете начала – политическото и военното. Те приемат Помпей за крупен „военен и политически организатор”/Гелцер/, и „крупен римски военноначалник и политически деец“/Утченко/. При разделението „политик-военен” отпада необходимостта от сравнителните категории: гений (Цезар) и посредственост (Помпей).