За мъдростта
В своите „Фрагменти“ Атанас Далчев популяризира простичката мисъл, развита още в „Еклисиаста“ на цар Соломон: „Има едно нещо, което нищо не му струва на човека, но страшно много се цени – това е УЧТИВОСТТА“.
Една римска максима, която тази зима /2019 г./ при връчването на „Оскарите“ бе популяризирана от Лейди Гага – тазгодишният носител на „Оскар“ гласи: „Не е важно колко пъти ще падате. Важното е да намирате сили да се изправяте и да продължите напред!“
Както се вижда нищо ново през хилядолетията. И до кога?!?
Според Жан-Пол Сартр генералният проект на човека е да стане Бог. Или друго яче казано съвършен.
Обикновено в божественото ние виждаме само безсмъртието и съвсем лекомислено пренебрегваме една негова същностна черта – съвършенството.
Основният въпрос на битието се състои в това ще можели човекът да с стане съвършен и при какви обстоятелства? Другият въпрос е свързан с това, дали човекът има качествената основа да постигне пълната мъдростта, която ще го доведе до съвършенството?
Ако гледаме на човека с очите на песимиста, т. е. с очите на не вярващия в доброто начало то това изглежда невъзможно. Но ако вярваме в доброто то и изграждането на съвършения човек е възможна, постижима цел, макар и в необозримото бъдеще. Както казва Меркурий от трактата на Джовани Пико дела Мирандола „За достойнството на човека”: „Човекът е велико чудо”. Недвусмисленият отговор е: да човекът може да постигне съвършенството, но само тогава, когато мъдростта стане неотменна, същностна черта на всеки един отделен човек!
Бог в своята съвършена същност не просто прогонва Адам от Рая защото е нарушил божествената забрана, позволявайки си да вкуси от плода на познанието. Това е само благовиден претекст тъй като всъщност сам Бог изпраща на Адам съблазънта. И това не подлежи на съмнение, защото в Божествения свят нищо не е можело да стане без негово знание. Това означава, че сам Бог е провокирал грехопадението Адамово. А нещастната змия просто става, макар и първата, но не и последната невинна жертва на политически игри и комбинации. И е наказана да се влачи по корем.
Същностната цел на Бога е била да отдели човека от себе си, от своята гнетяща опека, която го обрича на неразвитие и така да му създаде условия, уповавайки се само на своя разум, да създава сам себе си – висшето благо, с което, според Пико дела Мирандола, Бог е наделил своето венценостно творение – човека. /Виж „Митът за Адам”/ Само така човекът може да постигне съвършенството и да се обожестви.
Какво ще даде това на човека? С постигането на всеобхватната мъдрост ще отпаднат белезите характеризиращи несъвършения свят. Ще отпадне например собствеността – основен източник на множество непреодолими противоречия. Отпадането на собствеността ще доведе до отпадне на държавата заедно с нейните неотделими атрибути като закони и политически системи – за сега единствена възможна форма за регулиране на обществените отношения. Моралът, от предписание ще се превърне в основен и единствен висш регулатор.
Но трябва да е ясно, че постигането на пълно духовно съвършенство е невъзможно без постигането на пълно материално съвършенство.
Comments
No comment yet.